Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква З
затворя - затвориш, мин. св. затворих, мин. прич. затворил, св. — вж. затварям.
затвърдя - затвърдиш, мин. св. затвърдих, мин. прич. затвърдил, св. — вж. затвърдявам.
затвърдявам - затвърдяваш, несв. и затвърдя, св. 1. Правя да стане твърд. 2. Какво. Укрепвам, заздравявам. Успехът затвърди вярата му. 3. Какво....
затвърдял - затвърдяла, затвърдяло, мн. затвърдели. 1. Който от мек е станал твърд; втвърден. Затвърдял сняг. 2. Който е станал траен, устойчи...
затегна - затегнеш, мин. св. затегнах, мин. прич. затегнал, св. - вж. затягам.
затежа - затежиш, мин. св. затежах, мин. прич. затежал, св. — вж. затежавам.
затежавам - затежаваш, несв. и затежа, св. Започвам да тежа; натежавам. Бебето пораснало, затежало.
затека - затечеш, мин. св. затекох, мин. прич. затекъл, св. — вж. затичам.
затека се - затечеш се, мин. св. затекох се, мин. прич. затекъл се, св. — вж. затичам се.
затикам - затикаш, св. — вж. затиквам.
затиквам - затикваш, несв. и затикам, св.; какво/ кого. Започвам да тикам, да блъскам, да бутам.
затирвам се - затирваш се, несв. и затиря се, св. Разг. 1. Втурвам се, затичвам се нанякъде. Затири се към вратата. 2. Втурвам се да правя нещо....
затиря се - затириш се, мин. св. затирих се, мин. прич. затирил се, св. — вж. затирвам се.
затискам - затискаш, несв. и затисна, св. 1. Какво. Притискам с нещо отвор, дупка; затъквам, запушвам. 2. Кого/какво. Падам, стоварвам се вър...
затисна - затиснеш, мин. св. затиснах, мин. прич. затиснал, св. — вж. затискам.
затихвам - затихваш, несв. и затихна, св. 1. За глас, шум — ставам все по-тих, утихвам. Към 9 часа шумът от улицата затихваше. 2. За дейност,...
затихна - затихнеш, мин. св. затихнах, мин. прич. затихнал, св. — вж. затихвам.
затичам - затичаш, несв. и затека, св. Започвам да тека, потичам. По улиците затекоха води.
затичам се - затичаш се, несв. и затека се, св. 1. Втурвам се нанякъде. Затекоха се към плажа. 2. Започвам енергично, втурвам се да правя нещо....
затичвам - затичваш, несв. и затичам, св. Започвам да тичам. — затичвам се/затичам се. Затичвам изведнъж, засилвам се. Затича се радостно към...
затишие - само ед. Временно затихване на всичко шумно и динамично (буря, вятър; шум, глъчка; спор; на бой, война и др.). Настъпи затишие на ...
затлача - затлачиш, мин. св. затлачих, мин. прич. затлачил, св. - вж. затлачвам.
затлачвам - затлачваш, несв. и затлача, св. 1. Какво. Преча на движението на вода, задръствам; запушвам. Камъни и клони затлачили реката. 2. П...
затлъстея - затлъстееш, мин. св. затлъстях, мин. прич. затлъстял, св. — вж. затлъстявам.
затлъстявам - затлъстяваш, несв. и затлъстея, св. Ставам тлъст, напълнявам прекомерно. // прил. затлъстял, затлъстяла, затлъстяло, мн. затлъстел...
затлъстяване - само ед. 1. Прекомерно напълняване. 2. Спец. Прекомерно отлагане на мазнини с повишаване на теглото.
затова - нареч. и съюз. По причина на това; по тази причина. Вали дъжд, затова си вземи чадър. Гладен съм, затова ще отида до магазина.
затопля - затоплиш, мин. св. затоплих, мин. прич. затоплил, св. — вж. затоплям.
затоплям - затопляш, несв. и затопля, св. 1. Какво/кого. Правя топъл, стоплям. Затоплих си супата. 2. Кого. Предизвиквам душевна топлина, рад...
затопя - затопиш, мин. св. затопих, мин. прич. затопил, св. — вж. затопявам.
затопявам - затопяваш, несв. и затопя, св.; какво. Слагам за миг в нещо рядко или течно; топвам. Затопи хапката в соса.
затормозвам - затормозваш, несв. и затормозя, св. 1. Какво. Преча, задържам, затруднявам действие, процес. Лошият бензин затормозва работата на ...
заточа - заточиш, мин. св. заточих, мин. прич. заточил, св. — вж. заточавам.
заточавам - заточаваш, несв. и заточа, св. Изпращам на заточение. Заточили го за две години в Диарбскир. // прил. заточен, заточена, заточено,...
заточвам - заточваш, несв. и заточа, св. 1. Какво. Започвам да черпя (вода, вино и др.). 2. Какво. Започвам да тегля на нишки (коприна). - за...
заточение - само ед. 1. Особено тежко наказание (по време на Турската империя, през някои периоди в Русия), обикн. по политически причини, със...
заточеник - мн. заточеници, м. Лице, което е изпратено на заточение.
заточеница - мн. заточеници, ж. Жена заточеник.
заточеничка - мн. заточенички, ж. Заточеница.
затревея - затревееш, мин. св. затревях, мин. прич. затревял, св. — вж. затревявам.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: