Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква З
завардвам - завардваш, несв. и завардя, св. 1. Какво/кого. Започвам да вардя. От сутринта завардих лозето от птичките. 2. Какво. Заемам някакв...
завардя - завардиш, мин. св. завардих, мин. прич. завардил, св. — вж. завардвам.
завардям - завардяш, несв. Завардвам.
заварен - заварена, заварено, мн. заварени, прил. Дете на мъжа от предишен брак по отношение на новата му жена. Тя има заварена дъщеря. • За...
завареник - мн. завареници, м. Син на един от родителите от предишен брак по отношение на новата съпруга или съпруг.
завареница - мн. завареници, ж. Дъщеря на един от родителите от предишен брак по отношение на новата съпруга или съпруг.
заварка - мн. заварки, ж. 1. Заваряване, спояване на метални части. Правя заварка. 2. Мястото, където са заварени две метални части. Заварка...
заварчик - мн. заварчици, м. Работник, който прави заварки.
заваря - завариш, мин. св. заварих, мин. прич. заварил, св. — вж. заварвам.
заварявам - заваряваш, несв. и заваря,, св.; какво. Започвам да варя.
завебувам - завербуваш, несв. и св:, кого. Привличам тайно за участие в дейност, организация или проява, обикн. с политическа цел.
заведа - заведеш, мин. св. заведох, мин. прич. завел, св. — вж. завеждам.
заведение - мн. заведения, ср. 1. Търговско предприятие за обществено хранене и/или за увеселение (ресторант, дискотека и др.). Всички заведен...
завеждам - завеждаш, несв. и заведа, св. 1. Кого. Придружавам до определено място лице, което по различни обстоятелства не може да отиде само...
завеждащ - завеждаща, завеждащо, мн. завеждащи, прил. Като същ. Лице, което ръководи административна, производствена или стопанска единица. С...
завера - само ед. Истор. 1. Гръцкото въстание за освобождаване от османско робство през 1821 г., в което участвали и българи. 2. Тайна въст...
заверка - мн. заверки, ж. Заверяване. Заверка на документ.
заверя - завериш, мин. св. заверих, мин. прич. заверил, св. — вж. заверявам.
заверявам - заверяваш, несв. и заверя, св. 1. Какво. С подпис и печат удостоверявам редовността на документ. 2. Какво. За студент — получавам ...
завеса - мн. завеси, ж. 1. Голямо платно, предназначено да закрива нещо (прозорец, театрална сцена), с приспособление за спускане и вдигане...
завет - само ед. 1. Място, защитено от вятър. Стоя на завет. 2. Прен. Спокойно, осигурено място или положение. С тази длъжност си винаги н...
заветен - заветна, заветно, мн. заветни, прил. 1. Оставен като завет. Заветни думи. 2. Съкровен, свято пазен. скъп. Заветни мечти. 3. Дълго ...
завехна - завехнеш, мин. св. завехнах, мин. прич. завехнал, св. — вж. завяхвам.
завечери се - мин. св. завечери се, мин. прич. завечерло се, св. — вж. завечерява се.
завечерява се - несв. и завечери се, св. Настъпва вечерта, мръква се.
завещавам - завещаваш, несв. и завещая, св. 1. Какво, на кого. Разпореждам се (устно или писмено) как да се постъпи с имуществото ми след моят...
завещание - мн. завещания, ср. 1. Писмено или устно разпореждане на човек как да се постъпи с имуществото му след неговата смърт. Правя завеща...
завещател - мн. завещатели, м. Спец. В правото — човек, който прави завещание. Такава е волята на завещателя.
завещателен - завещателна, завещателно, мн. завещателни, прил. Който се отнася до завещание или съдържа завещание. Завещателно писмо.
завещателка - мн. завещателки, ж. Жена завещател.
завещателски - завещателска, завещателско, мн. завещателски, прил. Който се отнася до завещател.
завещая - завещаеш, мин. св. завещах, мин. прич. завещал, св. — вж. завещавам.
завея - завееш, мин. св. завях, мин. прич. завял, св. — вж. завявам.
завеян - завеяна, завеяно, мн. завеяни, прил. Разсеян, занесен. Правя се на завеян. // същ. завеяност, завеяността, ж.
завзема - завземеш, мин. св. завзех, мин. прич. завзел, св. — вж. завземам.
завземам - завземаш, несв. и завзема, св.; какво. 1. Завладявам с бой, с воюване; превземам. Въстаниците завзеха града. 2. Присвоявам, заграб...
завивам - завиваш, несв. и завия, св. 1. Променям посоката на движението си, като тръгвам наляво или надясно; правя завой. Трябва да завиеш ...
завивка - мн. завивки, ж. Тъкан, предназначена за завиване, когато човек спи или лежи. Купихме си легло и завивки.
завиден - завидна, завидно, мн. завидни, прил. Много желан, достоен за завиждане. Завиден успех. Завидно положение.
завидя - завидиш, мин. св. завидих и завидях, мин. прич. завидил и завидял, св. — вж. завиждам.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: