Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква З
зехир - само сд. 1. Остар. Отрова. Горчиво като зехир. 2. Разг. Яд; злоба. Изливам си зехира.
зехтин - само ед. Масло, добивано от маслини; дървено масло.
зея - зееш, мин. св. зеях, мин. прич. зеял, несв. 1. За дупка, уста — стоя отворен, обикн. неприятно, заплашително. На мястото на зъбите...
зигзаг - мн. зигзаги и зигзази, (два) зигзага, м. 1. Многократно начупена линия; криволица. Блеснаха зигзагите на светкавицата. 2. Движение...
зигзаговиден - зигзаговидна, зигзаговидно, мн. зигзаговидни, прил. Който има форма на зигзаг. Зигзаговидна линия.
зигзагообразен - зигзагообразна, зигзагообразно, мн. зигзагообразни, прил. Зигзаговиден. // нареч. зигзагообразно.
зид - зидът, зида, мн. зидове, (два) зида, м. Изградена от тухли или от камък стена — на сграда или на ограда. Къщите са оградени с висо...
зидам - зидаш, несв.; какво. 1. Нареждам тухли или камъни и ги споявам, за да направя зид. За два дни зидат една стена. 2. Строя. Цяло лят...
зидар - зидарят, зидаря, мн. зидари, м. Човек, чиято професия е да зида, да строи сгради.
зидария - само ед. 1. Зидане. В зидарията е добър. 2. Начин на зидане. Лоша зидария. Суха зидария.
зидарство - само ед. Работа, занаят на зидар.
зима - мн. зими, ж. 1. Най-студеното годишно време на годината. През зимата вали сняг. 2. Времето, периодът на това годишно време. Много ...
зиме - нареч. Разг. През зимата. Зиме не работи.
зимен - зимна, зимно, мн. зимни, прил. 1. Който се отнася до зимата. Зимен период. Зимен студ. Зимно време. 2. Който става през зимата. Зи...
зимник - мн. зимници, (два) зимника, м. Помещение под къща, обикн. вкопано в земята, за съхраняване на продукти и др.; мазе. Всяка къща има...
зимнина - само ед. Всякакви продукти, приготвени (обикн. консервирани) за зимата. Мазето е пълно със зимнина — компоти, кисело зеле.
зимница - мн. зимници, ж. 1. Обикн. мн. Житни култури, които се сеят през есента и прекарват зимата в земята. Дъждът е добър за зимниците. 2...
зимовище - мн. зимовища, ср. 1. Тихо, заветно, южно място или специално направена кошара, навес за зимуване на селскостопански или диви живот...
зиморничав - зиморничава, зиморничаво, мн. зиморничави, прил. Който не понася студ, трудно се стопля. Много е зиморничав и през пролетта ходи с...
зимувам - зимуваш, несв. Прекарвам зимата някъде по стечение на обстоятелствата или на по-специално топло място. Ще зимуваме пак в старата к...
зимъс - нареч. Разг. През зимата.
зина - зинеш, мин. св. зинах, мин. прич. зинал, св. — вж. зинвам.
зинвам - зинваш, несв. и зина, св. Отварям си устата; зяпвам. Зина да каже нещо, но се отказа .
зифт - зифтът, зифта, само ед., м. Черна смола, асфалт.
злак - злакът, злака, само ед., м. Буйна, сочна зеленина, която покрива, изпълва. Място, потънало в злак. // прил. злачен, злачна, злачно...
златар - златарят, златаря, мн. златари, м. Занаятчия, който изработва и продава украшения от злато, сребро и под. Ще си поръчам обеци при ...
златарка - мн. златарки, ж. Търговка на златни изделия.
златарски - златарска, златарско, мн. златарски, прил. Който се отнася до златар или златарство. Златарски изделия. Златарско ателие.
златарство - само ед. Занаят на златар.
златен - златна, златно, мн. златни, прил. 1. Който е изработен от злато, покрит със злато или съдържа злато. Златна монета. Златен купол. ...
златист - златиста, златисто, мн. златисти, прил. Който има цвят и блясък на злато. Златисти къдрици.
златисто- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който има златист оттенък, напр. златистозелен, златисторус, златисточервен и др.
златка - мн. златки, ж. Малко хищно животно от класа на поровете с ценна кафява кожа.
златно- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който има златист, златен блясък, напр. златножълт, златнорус и др.
златнокос - златнокоса, златнокосо, мн. златнокоси, прил. Който е с руса и блестяща коса.
злато - само ед. 1. Скъпоценен метал с жълт цвят и силен блясък, употребяван като мярка за ценност и в скъпоценни изделия. В тази планина ...
злато- - Първа съставна част на думи, означаваща като злато, от злато, злато, напр. златокрил, златолюспест, златорог, златоносен, златодоб...
златоносен - златоносна, златоносно, мн. златоносни, прил. 1. Който съдържа злато. Златоносен пясък. 2. Който е приходоносен. Това е златоносен...
златоткан - златоткана, златоткано, мн. златоткани, прил. Остар. Който е с втъкани златни нишки или е изтъкан от злато. Златоткани дрехи.
златотърсач - мн. златотърсачи, м. Човек, който търси да открие златни залежи.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: