| Буква З |
|---|
| завоювам - завоюваш, несв. и св. 1. Какво. Превземам, завладявам с воюване, с бой. Завоювам територия/ страна. 2. Какво/кого. Постигам, спече... |
| завра - завреш, мин. св. заврях, мин. прич. заврял, св. — вж. завирам. |
| завръз - само ед. Разг. 1. Току-що оформен плод на растение. Доматите вече цъфтят, но още нямат завръз. 2. Завързал плод. Тези чушки имат м... |
| завръзка - мн. завръзки, ж. Спец. В драматическо или повествователно произведение — моментът, в който се заплитат мотивите и започва развитие... |
| заврънгачка - мн. заврънгачки, ж. Разг. 1. Дребен предмет или част от механизъм с неясно предназначение и име; джаджа. За какво служи тази завръ... |
| заврънкулка - мн. заврънкулки, ж. Разг. 1. Допълнителна извивка на буква при писане, към подпис и под.; драскулка. Пиша буквите със сложни завръ... |
| завръщам - завръщаш, несв. и завърна, св.; какво. Връщам назад, обратно или отбивам встрани. — завръщам се/завърна се. 1. Връщам се от далечн... |
| завря - завриш, мин. св. заврях, мин. прич. заврял, св. — вж. завирам. |
| завсякога - нареч. Остар. Завинаги. |
| завтека се - завтечеш се, мин. св. завтекох се, мин. прич. завтекъл се, св. — вж. завтичвам се. |
| завтичам се - завтичаш се, св. — вж. завтичвам се. |
| завтичвам се - завтичваш се, несв. и завтека се и завтичам се, св. Отправям се бързо към определено място или с определена цел. Завтекох се към м... |
| завчас - нареч. Разг. 1. За кратко време, за миг. Ще го напиша завчас. 2. Веднага. Ще се върна завчас. |
| завчера - нареч. В деня преди вчерашния; онзи ден. Завчера я видях на улицата. |
| завъдя - завъдиш, мин. св. завъдих, мин. прич. завъдил, св. — вж. завъждам. |
| завъждам - завъждаш, несв. и завъдя, св. 1. Какво. Започвам да отглеждам в голям брой животни или растения; започвам да въдя. Тази година зав... |
| завървя се - завървиш се, мин. св. завървях се, мин. прич. завървял се, св. — вж. завървявам се. |
| завървявам се - завървяваш се, несв. и завървя се, св. Разг. Само в мн. или в трето лице, ед. За множество - започваме да вървим или да минаваме п... |
| завържа - завържеш, мин. св. завързах, мин. прич. завързал, св. — вж. завързвам. |
| завързак - мн. завързаци, м. 1. Недоразвит плод. 2. Разг. Недоразвит, слаб и хилав човек. Какъв е завързак, а цял ден работи. |
| завързан - завързана, завързано, мн. завързани, прил. 1. За въпрос, проблем — който е сложен, заплетен, объркан, труден. Филмът е за една мно... |
| завързвам - завързваш, несв. и завържа, св. 1. Какво. Връзвам. Завързвам въже. Завързвам обувки. 2. Какво/кого. Прикрепям към нещо с връзване.... |
| завъркулка - мн. завъркулки, ж. Заврънкулка. |
| завърна - завърнеш, мин. св. завърнах, мин. прич. завърнал, св. — вж. завръщам. |
| завъртам - завърташ, несв. и завъртя, св. 1. Какво/кого. Привеждам в движение около собствената му ос или в кръг около една точка; започвам д... |
| завъртвам - завъртваш, несв. Завъртам. |
| завъртя - завъртиш, мин. св. завъртях, мин. прич. завъртял, св. — вж. завъртам. |
| завъртявам - завъртяваш, несв. Завъртам. |
| завърша - завършиш, мин. св. завърших, мин. прич. завършил, св. — вж. завършвам. |
| завършвам - завършваш, несв. и завърша, св. 1. Какво. Извършвам докрай; приключвам. Завършвам книга. Завършвам вечерята с кафе. Завършвам стро... |
| завършек - мн. завършеци, м. Завършък. |
| завършен - завършена, завършено, мн. завършени, прил. Който е доведен до своя край, изпълнен е напълно. Романът е завършен. Завършен вид. // ... |
| завършък - мн. завършъци, м. Край; последен етап на нещо. Завършък на следването. Завършъкът на деня беше приятен. |
| завявам - завяваш, несв. и завея, св. 1. Започвам да вея. От вчера е завял северният вятър. 2. Отнасям някъде с веене. Вятърът завяваше сухи... |
| завяхвам - завяхваш, несв. и завехна, св. 1. Увяхвам малко, посървам. 2. Прен. Залинявам. 3. За рана — засъхвам преди заздравяване; успокоява... |
| загадка - мн. загадки, ж. 1. Нещо неясно, нераз-крито, необяснено или необяснимо. Нейното появяване в града беше за мене загадка. Загадките ... |
| загадъчен - загадъчна, загадъчно, мн. загадъчни, прил. 1. Около който има някаква неяснота, тайнственост. Загадъчна история. Загадъчна личност... |
| загазация - само ед. Жарг. Крайно трудно положение; загазване. |
| загазвам - загазваш, несв. и загазя, св. Прен. Разг. Изпадам в затруднено положение; закъсвам. Загазил съм здравата с парите, няма откъде да ... |
| загар - само ед. 1. Тъмен цвят на кожата, получен при излагането и на слънце. Върна се от море с хубав, златист загар. 2. Следа, остатък о... |