| Буква У |
|---|
| утъпквам - утъпкваш, несв. и утъпча, св.; какво. С тъпкане правя да стане сбит, равен. Утъпквам снега. // прил. утъпкан, утъпкана, утъпкано, ... |
| утъпча - утъпчеш, мин. св. утъпках, мин. прич. утъпкал, св. — вж. утъпквам. |
| уф - междум. 1. Изразява досада, недоволство. Уф, колко трябва да уча за утре! 2. За израз на мъка, оплакване, болка. Уф, че ме болят к... |
| ух - междум. Разг. Уф. |
| уха - междум. Разг. За израз на учудване и недоверие. Уха! Много голяма заплата вземаш. Работя всеки ден по десет часа. — Уха! Не ми се ... |
| ухажвам - ухажваш, несв.; кого. 1. Задирям, оказвам специално внимание на жена, за да спечеля любовта и. Цяла вечер ухажва съседката си по м... |
| ухажор - мн. ухажори, м. Мъж, който ухажва жена. Тя има много ухажори. |
| ухажорка - мн. ухажорки, ж. Жена, която ухажва мъж. |
| ухание - мн. ухания, ср. Благоухание, дъх, аромат. Пролетно ухание. Носи се ухание на парфюм. |
| ухапвам - ухапваш, несв. и ухапя, св. 1. Кого/какво. Наранявам, като захапвам. Ухапа я куче. 2. Кого/какво. За змия, насекоми — впръсквам от... |
| ухапя - ухапеш, мин. св. ухапах, мин. прич. ухапал, св. — вж. ухапвам. |
| ухая - ухаеш, мин. св. ухаях, мин. прич. ухаял, несв. Издавам аромат. Цветята ухаят. |
| ухилвам се - ухилваш се, несв. и ухиля се, св. Разг. Усмихвам се широко, хиля се. |
| ухилен - ухилена, ухилено, мн. ухилени, прил. Който е широко усмихнат; весел, радостен. Винаги е ухилена. • Ухилен до уши. Разг. Много засм... |
| ухиля се - ухилиш се, мин. св. ухилих се, мин. прич. ухилил се, св. — вж. ухилвам се. |
| ухо - мн. уши, ср. 1. Органът на слуха у човек или животно, който се намира от двете страни на главата. 2. Външната част на този орган. ... |
| уху - междум. За израз на учудване от нещо голямо, много; уха. |
| уцелвам - уцелваш, несв. и уцеля, св.; какво/кого. Улучвам (цел, момент). Уцели един гълъб. Уцели сгоден момент да го разпита. |
| уцеля - уцелиш, мин. св. уцелих, мин. прич. уцелил, св. - вж. уцелвам. |
| уча - учиш, мин. св. учих, мин. прич. учил, несв. 1. Занимавам се в учебно заведение и вкъщи, за да добия знания, да овладея определен м... |
| участ - участта, само ед., ж. Съдба, орисия, късмет. Зла участ. Щастлива участ. |
| участвам - участваш, несв. и св. Вземам участие. Участвам в спора. Участвам в конференцията. |
| участвувам - участвуваш. Участвам. |
| участие - мн. участия, ср. 1. Личен дял в обща дейност, работа, проява. Имам участия в международни конференции. Вземам участие в подготовка... |
| участник - мн. участници, м. Лице, което взема участие в нещо. Участник в събитията. Участник във филма. |
| участничка - мн. участнички, ж. Жена участник. |
| участък - мн. участъци, (два) участъка, м. 1. Част от земя, площ, улица, място. Имам участък от пет декара. Един участък от пътя беше много ... |
| учебен - учебна, учебно, мн. учебни, прил. Който се отнася до учение и занятия (обикн. в учебно заведение). Учебен час. Учебна стая. Учебен... |
| учебник - мн. учебници, (два) учебника, м. Книга с изложен в уроци или по дялове материал по дадена учебна дисциплина. Учебник по химия. Уче... |
| учен - учена, учено, мн. учени, прил. 1. Който е преминат, изучаван (обикн. в училище). Този урок е вече учен. 2. Разг. Който е учил мног... |
| учение - мн. учения, ср. 1. Учене. Учението е трудно нещо. Учението му трая пет години. 2. Спец. Военни строеви или практически занятия. От... |
| ученик - мн. ученици, м. 1. Дете или младеж, който посещава училище. Учениците излизат във ваканция за Коледа. 2. Последовател в теория, в ... |
| ученичество - само ед. Времето, през което човек е ученик, както и положението на ученик. Ученичеството е по-трудно от студентството. |
| ученичка - мн. ученички, ж. Момиче, жена ученик. |
| ученолюбив - ученолюбива, ученолюбиво, мн. ученолюбиви, прил. Който обича ученето. |
| учещ се - учеща се, учещо се, лш. учещи се, прил. 1. Който учи в учебно заведение. 2. Като същ., обикн. мн. — лице, което учи (в учебно заве... |
| училище - мн. училища, ср. 1. Учебно заведение, в което учат ученици (рядко — висше учебно заведение). Средно училище. Музикално училище. Во... |
| учител - учителят, учителя, мн. учители, м. 1. Специалист, който обучава ученици. Учител по български език. Учител по история. Начален учит... |
| учителка - мн. учителки, ж. Жена учител. |
| учителствам - учителстваш, несв. Работя като учител, практикувам учителство. Учителствах две години в родното си село. |