| Буква У |
|---|
| умник - мн. умници, м. 1. Ирон. Човек, който се старае да изпъкне с ум, познания. Голям умник е. вечно философства. 2. Разг. Хитрец; отрак... |
| умница - мн. умници, ж. Жена умник. |
| умножа - умножиш, мин. св. умножих, мин. прич. умножил, св. — вж. умножавам. |
| умножавам - умножаваш, несв. и умножа, св.; какво. 1. Увеличавам няколко пъти брой или количество. Умножавам парите си. Умножавам приятелите с... |
| умножение - само ед. 1. Умножаване. 2. Спец. В математиката — аритметическо действие, при което едно число се увеличава определен брой пъти. •... |
| умозаключа - умозаключиш, мин. св. умозаключил, мин. прич. умозаключил, св. — вж. умо-заключавам. |
| умозаключавам - умозаключаваш, несв. и умозаключа, св. Правя умозаключение. От това умозаключавам, че престъпникът е влязъл през прозореца. |
| умозаключение - мн. умозаключения, ср. Заключение, направено на основата на няколко съждения. Правя умозаключение. |
| умозрителен - умозрителна, умозрително, мн. умозрителни, прил. Който е основан на размишления, разсъждения, а не на опит. Умозрителен път на изу... |
| умокря - умокриш, мин. св. умокрих, мин. прич. умокрил, св. — вж. умокрям. |
| умокрям - умокряш, несв. и умокря, св. Измокрям, намокрям. Умокрям си дрехите. — умокрям се/умокря се. Намокрям себе си. Умокрил се целият н... |
| умолителен - умолителна, умолително, мн. умолителни, прил. Който съдържа и/или изразява молба. Умолителен поглед. // нареч. умолително. Гледам ... |
| умолявам - умоляваш, несв.; кого. Моля настоятелно, на колене. Умолявам те да ми дадеш тези пари! |
| умопобъркам - умопобъркаш, св. — вж. умопобърквам. |
| умопобърквам - умопобъркваш, несв. и умопобъркам, св.; кого. Причинявам побъркване, полудяване. — умопобърквам се/умопобъркам се. Побърквам се, п... |
| умопомрача - умопомрачиш, мин. св. умопомрачих, мин. прич. умопомрачил, св. — вж. умопомрачавам. |
| умопомрачавам - умопомрачаваш, несв. и умопомрача, св.; кого. Разстройвам разсъдъка, подлудявам. // прил. умопомрачен, умопомрачена, умопомрачено,... |
| умопомрачение - само ед. 1. Побърканост, неспособност за разбиране; лудост. 2. Прен. Силно объркване, заслепление, вълнение. Изпадам в умопомрачен... |
| умопомрачителен - умопомрачителна, умопомрачително, мн. умопомрачителни, прил. Който довежда до умопомрачение — много силен, вълнуващ, шокиращ. Умоп... |
| умора - само ед. Състояние на отпадналост, слабост, изтощение на физическите или умствените сили вследствие от много работа или напрежение... |
| уморен - уморна, уморно, мн. уморни, прил. Разг. Уморителен. Уморен труд. Уморно лято. |
| уморителен - уморителна, уморително, мн. уморителни, прил. Който носи умора; изтощителен, тежък. Уморителна дейност. Уморително заседание. Умор... |
| уморя - умориш, мин. св. уморих, мин. прич. уморил, св. — вж. уморявам. |
| уморявам - уморяваш, несв. и уморя, св.; какво/ кого. 1. Причинявам умора; изморявам. Уморявам коня от бяг. Пътят я умори до смърт. 2. Ставам... |
| умра - умреш, мин. св. умрях, мин. прич. умрял, св. — вж. умирам. |
| умряло - мн. умрела, ср. Разг. 1. Погребение. Ходя на умряло. 2. Мъртвец. Изнасят умрялото. • Като на умряло. Разг. Тъжно, скръбно, тихо; б... |
| умствен - умствена, умствено, мн. умствени, прил. Който се отнася до ум. Умствен труд. Умствена умора. // нареч. умствено. • Умствен багаж. ... |
| умувам - умуваш, несв. Дълго размишлявам върху предстоящо решение; колебая се; разсъждавам, философствам. Цяло лято умувам как да разположа... |
| умъдря се - умъдриш се, мин. св. умъдрих се, мин. прич. умъдрил се, св. — вж. умъдрям се. |
| умъдрям се - умъдряш се, несв. и умъдря се, св. Разг. 1. Заставам неподвижно, мълчаливо, замислено. Разговорът се изчерпа и те се у мъдриха на ... |
| умълча се - умълчиш се, мин. св. умълчах се, мин. прич. умълчал се, св. — вж. умълчавам се. |
| умълчавам се - умълчаваш се, несв. и умълча се, св. Млъквам, затихвам, притихвам. Публиката се умълча и се загледа. //същ. умълчаване, ср. //прил... |
| умърлуша се - умърлушиш се, мин. св. умърлуших се, мин. прич. умърлушил се, св. — вж. умърлушвам се. |
| умърлушвам се - умърлушваш се, несв. и умърлуша се, св. Ставам тъжен, унил, отпаднал. Птицата заболя и се умърлуши — не ядеше и не пееше. |
| умъртвя - умъртвиш, мин. св. умъртвих, мин. прич. умъртвил, св. — вж. умъртвявам. |
| умъртвявам - умъртвяваш, несв. и умъртвя, св. 1. Кого/какво. Убивам, причинявам смърт. Умъртвяват осъдените на електрически стол. 2. Прен. Какв... |
| унаследя - унаследиш, мин. св. унаследих, мин. прич. унаследил, св. — вж. унаследявам. |
| унасям - унасяш, несв. и унеса, св. 1. Кого. Увличам, захласвам. Тази музика ме унася в мечти. 2. Кого. Приспивам. Монотонният ромон на дъж... |
| унгвент - мн. унгвенти, (два) унгвента, м. Спец. Във фармацевтиката — смес на лекарство с вазелин за по-удобно прилагане; мехлем, както и вс... |
| унес - само ед. 1. Захлас, забрава. Изпадам в унес. 2. Загуба на съзнание. 3. Дрямка. |