| Буква У |
|---|
| урод - мн. уроди, м. Изрод. |
| уродлив - уродлива, уродливо, мн. уродливи, прил. 1. Който е с природен недостатък, недъгав. 2. Който е грозен, безобразен, убог. Уродливи д... |
| уродство - мн. уродства, ср. Спец. Вроден траен недостатък в строежа на организма или на части от него. |
| урожай - урожаят, урожая, само ед., м. Реколта, добив, обикн. добра. Богат урожай на царевица. |
| урок - мн. уроци, (два) урока, м. 1. Учебна единица, включваща материал по един въпрос, често преподаван в един учебен час. Преподавам но... |
| уроки - само мн. Разг. Според народните вярвания — злина, беда, която постига погледнатия с лоши очи или похваления. Хващат ме уроки. • Да... |
| уролог - мн. уролози, м. Лекар, специалист по урология. |
| урология - само ед. Спец. Дял от медицината, който проучва и лекува болестите на пикочо-отделителната система. |
| уронвам - уронваш, несв. и уроня, св.; какво. Накърнявам, засягам. Уронвам престижа. — уронвам се/уроня се. Накърнявам се, засягам се. |
| уроня - урониш, мин. св. уроних, мин. прич. уронил, св. — вж. уронвам. |
| урочасам - урочасаш, св. - вж. урочасвам. |
| урочасвам - урочасваш, несв. и урочасам, св. 1. Кого. Докарвам уроки. Жена с такива очи може да урочаса детето. 2. Постигат ме уроки, понасям ... |
| урсуз - прил., неизм. Разг. Който е лош, проклет, злобен, инат. |
| урсузлук - мн. урсузлуци, (два) урсузлука, м. Разг. 1. Проклетия, злоба, подлост. Пълен е с урсузлук. 2. Постъпка от проклетия, злоба, подлос... |
| уртикария - само ед. Спец. Заболяване с обриви по кожата, което е реакция на организма на различни дразнители и на свръхчувствителност (алерги... |
| усамотя се - усамотиш се, мин. св. усамотих се, мин. прич. усамотил се, св. — вж. усамотявам се. |
| усамотявам се - усамотяваш се, несв. и усамотя се, св. 1. Живея сам; уединявам се, изолирам се. Усамотил се е в голямата къща от няколко години. 2... |
| усвоя - усвоиш, мин. св. усвоих, мин. прич. усвоил, св. — вж. усвоявам. |
| усвоявам - усвояваш, несв. и усвоя, св.; какво. 1. Възприемам, научавам, овладявам. Усвоявам знания. 2. За организъм - Преработвам, оползотво... |
| уседна - уседнеш, мин. св. уседнах, мин. прич. уседнал, св. — вж. усядам. |
| усет - само ед. Чувство на възприемане, разбиране, преценяване; нюх. Усет към поезията. Усет към езика. Усет за справедливост. Търговски ... |
| усетя - усетиш, мин. св. усетих, мин. прич. усетил, св. — вж. усещам. |
| усещам - усещаш, несв. и усетя, св. 1. Какво. Възприемам, чувствам със сетивата си. Усещам миризма на печено месо. Усещам студ. Усещам грап... |
| усещане - мн. усещания, ср. 1. Спец. Психически процес на отразяване на свойства на предметите и явленията при непосредственото им въздейств... |
| усилвам - усилваш, несв. и усиля, св.; какво. Правя да стане по-силен, по-бърз, по-здрав. Усилвам скоростта си. Усилвам позициите. Усилвам с... |
| усилвател - усилвателят, усилвателя, мн. усилватели, (два) усилвателя, м. Устройство за усилване на мощност или напрежение на ток, на звук и д... |
| усилен - усилна, усилно, мн. усилни, прил. 1. Който е тежък, напрегнат, мъчителен. Усилен труд. Усилни години. 2. Разг. Който постоянно иск... |
| усилие - мн. усилия, ср. Упражнен от човек натиск, напън; напрежение, стремеж, активност. Правя усилие да настигна другите. Постигам успехи... |
| усиля - усилиш, мин. св. усилих, мин. прич. усилил, св. — вж. усилвам. |
| ускорение - само ед. 1. Спец. Във физиката — величината, с която се увеличава движението на едно тяло за единица време. 2. Ускоряване. 3. Врем... |
| ускорител - ускоретелят, ускоретеля, мн. ускоретели, (два) ускоретеля, м. Това, което ускорява (химическа реакция, процес, събитие). Ускорител... |
| ускоря - ускориш, мин. св. ускорих, мин. прич. ускорил, св. — вж. ускорявам. |
| ускорявам - ускоряваш, несв. и ускоря, св.; какво. 1. Правя да се извършва по-бързо, по-интензивно. Ускорявам ход. Ускорявам крачките си.2. Пр... |
| уславям се - уславяш се, несв. и условя се, св.; за какво, с кого. Уговарям се, уточнявам условия. Условихме се за времето на заплащане. Услови... |
| усладя се - усладиш се, мин. св. усладих се, мин. прич. усладил се, св. — вж. услаждам се. |
| услаждам се - услаждаш се, несв. и усладя се, св.; на кого. Доставям наслада, удоволствие, задоволство, желание пак да изпитам. Печеното месо се... |
| условен - условна, условно, мн. условни, прил. 1. Който може да се извърши при определени условия; относителен. Уговорихме си условен час на... |
| условие - мн. условия, ср. 1. Обстоятелство, от което зависи нещо. Ще дойда при условие, че не вали. Дъждът е необходимо условие за растежа.... |
| условност - мн. условности, ж. Приет обичай, навик; договореност. Условностите на брака. Условностите на доброто поведение. Спазвам условности... |
| условя се - условиш се, мин. св. услових се, мин. прич. условил се, св. — вж. уславям се. |