| Буква У |
|---|
| укривам - укриваш, несв. и укрия, св.; какво/кого. 1. Слагам на тайно място; скривам. Укривам крадени вещи. Укривам нелегални в дома си.2. Н... |
| укритие - мн. укрития, ср. Съоръжение или място, което служи за укриване. Оградата ми служи за укритие. Строя укрития. Противоатомни укрития... |
| укрия - укриеш, мин. св. укрих, мин. прич. укрил, св. - вж. укривам. |
| укротител - укротителят, укротителя, мн. укротители, м. Човек, който укротява; звероукротител. |
| укротителка - мн. укротителки, ж. Жена укротйтел. |
| укротя - укротиш, мин. св. укротих, мин. прич. укротил, св. — вж. укротявам. |
| укротявам - укротяваш, несв. и укротя, св.: какво/ кого. Умирявам, обуздавам, успокоявам. Укротявам буйното дете. Укроти разгневените животни.... |
| улав - улава, улаво, мн. улави, прил. Разг. Смахнат, странен, глупав. |
| улавям - улавяш, несв. и уловя, св. Хващам. Улових дръжката на вратата и я натиснах. Уловиха един гълъб. Улавям радиосигнали. Не улавям сми... |
| улегна - улегнеш, мин. св. улегнах, мин. прич. улегнал, св. — вж. улягам. |
| улей - улеят, улея, мн. улеи, (два) улея, м. 1. Издълбано или направено от метал, дъски и др. място, по което се спуска течност, зърно и ... |
| улеснение - мн. улеснения, ср. Обстоятелство или приспособление, което прави извършването на нещо по-лесно, по-удобно; облекчение. В домакинст... |
| улесня - улесниш, мин. св. улесних, мин. прич. улеснил, св. — вж. улеснявам. |
| улеснявам - улесняваш, несв. и улесня, св. 1. Кого. Помагам, правя работата или действията на някого по-лесни. Домакинските уреди улесняват же... |
| улика - мн. улики, ж. Спец. В правото — предмет, белег, следа като основание за обвинение. Срещу него няма улики. |
| улисам - улисаш, св. — вж. улисвам. |
| улисвам - улисваш, несв. и улисам, св.; кого. Разг. Завладявам вниманието; разсейвам, отвличам. Приготовленията за пътуване ги улисаха. — ул... |
| улисия - само ед. Улисване. В улисията си съм забравил парите. |
| улица - мн. улици, ж. 1. Път между сградите в населено място. Широка улица. Оживена улица. Главна улица. Долита шум от улицата. 2. Прен. Ж... |
| улича - уличиш, мин. св. уличих, мин. прич. уличил, св. — вж. уличавам. |
| уличавам - уличаваш, несв. и улича, св.; кого. Служа като улика; обвинявам. Тези сведения и вещи го уличават в кражба. Уличават го в убийство... |
| уличен - улична, улично, мн. улични, прил. 1. Който се отнася до улица. Уличен шум. Улична търговия. 2. Прен. Който е невъзпитан, долен, гр... |
| уличник - мн. уличници, м. Пренебр. Човек с лошо възпитание; хулиган. |
| уличница - мн. уличници, ж. Пренебр. Проститутка. |
| улов - мн. улови, (два) улова, м. Уловената с едно ловуване риба (или други водни животни). Богат улов. Уловът е слаб. |
| уловим - уловима, уловимо, мн. уловими, прил. Който може да се усети или да се долови. Едва уловим вятър. Едва уловима усмивка. |
| уловка - мн. уловки, ж. Скроена примамка, капан, хитрост, подлост (при спор или с действие). Подготвям уловка. Попадам в уловката. Това е у... |
| уловя - уловиш, мин. св. улових, мин. прич. уловил, св. — вж. улавям. |
| ултимативен - ултимативна, ултимативно, мн. ултимативни, прил. Който е присъщ на ултиматум. Ултимативно искане. Ултимативен тон. |
| ултиматум - мн. ултиматуми, (два) ултиматума, м. Последно предупредително искане към някого, след неизпълнение на което се вземат друг род мер... |
| ултра- - Първа съставна част на думи, която означава свръх, извън предел, прекалено, крайно, напр. ултраляв, ултралиберален, ултрамодерен и... |
| ултравиолетов - ултравиолетова, ултравиолетово, мн. ултравиолетови, прил. Спец. Във физиката за лъчи — който лежи зад виолетовата граница на филтъ... |
| ултразвук - само ед. Спец. Във физиката - звукови вълни с честота над границата на чуване, използвани при изследвания и в съвременната техника... |
| ултракъс - ултракъса, ултракъсо, мн. ултракъси, прил. • Ултракъси вълни. Радиовълни с дължина от 1 до 10 м. |
| ултрамарин - само ед. Боя със син цвят; минералът лазурит. // прил. ултрамаринов, ултрамаринова, ултрамариново, мн. ултрамаринови. |
| улук - мн. улуци, (два) улука, м. 1. Водосточна тръба. 2. Диал. Дървено, каменно или циментено корито към кладенец или към чешма. Овцете ... |
| улуча - улучиш, мин. св. улучих, мин. прич. улучил, св. — вж. улучвам. |
| улучвам - улучваш, несв. и улуча, св. 1. Какво/кого, в какво. При стрелба уцелвам, попадам в цел. Улучвам дърво. Улучвам заек. Улучи го в съ... |
| улягам - улягаш, несв. и улегна, св. 1. За пръст и др. — слягам се. 2. Прен. Разг. Ставам спокоен, уравновесен, зрял, трезв. С възрастта ул... |
| ум - умът, ума, мн. умове, (два) ума, м. 1. Способност на човека да разсъждава, да познава, да помни; интелект, разум. Остър ум. 2. Так... |