| Буква У |
|---|
| уверен - уверена, уверено, мн. уверени, прил. 1. Който вярва в нещо; убеден, сигурен. Уверен в добрия край. Уверен е, че ще успее. 2. Който... |
| уверение - мн. уверения, ср. 1. Увещание, убеждаване. Не вярвам в твоите уверения. Дадох му уверение, че ще бъда точен. 2. Документ, удостов... |
| увертюра - мн. увертюри, ж. 1. Спец. В музиката — оркестрово въведение към опера, оперета и др. 2. Спец. В музиката — самостоятелно симфоничн... |
| уверя - увериш, мин. св. уверих, мин. прич. уверил, св. — вж. уверявам. |
| уверявам - уверяваш, несв. и уверя, св.; кого. Карам някого да повярва в нещо; убеждавам, увещавам. Уверявам го в чувствата си. Увери я, че с... |
| увесвам - увесваш, несв. и увеся, св.; какво. Отпускам да виси, да натежи, да се отпусне. Увесвам чувала на рамото си. — увесвам се/увеся се... |
| увеселение - мн. увеселения, ср. Събиране на хора за развлечение с танци, музика, забавни игри. Коледно увеселение. |
| увеселителен - увеселителна, увеселително, мн. увеселителни, прил. Който е предназначен за увеселение. Увеселителен парк. Увеселително заведение. |
| увеся - увесиш, мин. св. увесих, мин. прич. увесил, св. — вж. увесвам. |
| увехна - увехнеш, мин. св. увехнах, мин. прич. увехнал, св. — вж. увяхвам. |
| увещавам - увещаваш, несв. и увещая, св; кого. Уговарям, придумвам, убеждавам (да направи нещо). Увещавам я да се ожени за него. // същ. увещ... |
| увещание - мн. увещания, ср. 1. Увещаване. 2. Доводи, мотиви за уговаряне, убеждаване. Не ми се слушат твоите увещания. |
| увещая - увещаеш, мин. св. увещах, мин. прич. увещал, св. — вж. увещавам. |
| уви - междум. За изразяване на съжаление, горчивина. Уви, дъждът валеше все така силен. |
| увивам - увиваш, несв. и увия, св.; какво/кого. Завивам, омотавам от всички страни; усуквам. Увивам врата си с шал. Увивам тялото си е палт... |
| увивен - увивна, увивно, мн. увивни, прил. За растение — който расте, като се увива около друго растение. Увивна растителност. |
| увирам - увираш, несв. и увра, св.; какво. Разг. Завирам, въвирам, пъхам. Не увирай парите чак там, после няма да ги намериш! — увирам се/у... |
| увисвам - увисваш, несв. и увисна, св. 1. Започвам да вися. Увисвам на клона на дървото. Увисва на бесилото. 2. Клюмвам, свеждам се надолу. ... |
| увисна - увиснеш, мин. св. увиснах, мин. прич. увиснал, св. — вж. увисвам. |
| увия - увиеш, мин. св. увиснах, мин. прич. увиснал. св. — вж. увисвам. |
| увлека - увлечеш, мин. св. увлякох, мин. прич. увлякъл, св. — вж. увличам. |
| увлекателен - увлекателна, увлекателно, мн. увлекателни, прил. Който увлича; интересен, интригуващ. Увлекателна приказка. Увлекателен роман. // ... |
| увлечен - увлечена, увлечено, мн. увлечени, прил. 1. Пристрастен, погълнат от нещо. Увлечен по музиката. 2. Силно влюбен. Увлечен по нея. Ув... |
| увлечение - мн. увлечения, ср. 1. Обикновено кратковременна страст, въодушевление. Увлечение по религията. Младежки увлечения. 2. Обикновено к... |
| увличам - увличаш, несв. и увлека, св. 1. Кого/какво. При движение, падане завличам, повличам. При падането си скалата увлича и други камъни... |
| увод - мн. уводи, (два) увода, м. Въведение, встъпителна част, предварителни обяснения към художествено или научно съчинение, на изложени... |
| уволнение - мн. уволнения, ср. 1. Освобождаване от длъжност, от работа; отстраняване. В завода предстоят уволнения. 2. Освобождаване на войниц... |
| уволнителен - уволнителна, уволнително, мн. уволнителни, прил. Обикн. за документ — който е във връзка с уволнение. • Уволнителен билет. Остар. ... |
| уволня - уволниш, мин. св. уволних, мин. прич. уволнил, св. — вж. уволнявам. |
| уволнявам - уволняваш, несв. и уволня, св.; кого. 1. Отстранявам от длъжност, от работа. Уволнявам я от работа. 2. Освобождавам войник, запасн... |
| увоня - увониш, мин. св. увоних, мин. прич. увонил, св. — вж. увонявам. |
| увонявам - увоняваш, несв. и увоня, св.; какво/кого. Правя да вони, да смърди. Увони цялата къща с това зеле. — увонявам се/увоня се. Започва... |
| увра - увреш, мин. св. уврях, мин. прич. уврял, св. — вж. увирам. |
| увредя - увредиш, мин. св. увредих, мин. прич. увредил, св. — вж. увреждам. |
| увреждам - увреждаш, несв. и увредя, св.; какво. Причинявам вреда (на жив организъм или на повърхността на нещо). Алкохолът уврежда сърцето. ... |
| увреждане - мн. увреждания, ср. Повреда (на организма или външна). Колата има много увреждания. |
| увула - мн. увули, ж. Спец. В анатомията - мъжец. |
| увуларен - увуларна, увуларно, мн. увуларни, прил. Спец. В езикознанието — звук, който се произнася с участието на мъжеца. |
| увълча - увълчиш, мин. св. увълчих, мин. прич. увълчил, св. — вж. увълчвам. |
| увълчвам - увълчваш, несв. и увълча, св.; кого. Правя да стане алчен, озверен. Парите увълчват човека. — увълчвам се/увълча се. Ставам алчен,... |