| Буква Н |
|---|
| навлажнявам - навлажняваш, несв. и навлажня, св.; какво. Правя нещо да стане влажно, снабдявам с влага. Навлажних кърпата, за да обърша прашните... |
| навлек - мн. навлеци, м. Навляк. |
| навлека - навлечеш, мин. св. навлякох, мин. прич. навлякъл, св. — вж. навличам. |
| навлизам - навлизаш, несв. и навлиза, св. 1. В какво. Влизам навътре. Навлезе в гората. 2. Влизаме мнозина. Навлязоха нови хора. 3. Прен. Усъ... |
| навличам - навличаш, несв. и навлека, св.; какво. 1. Чрез влачене натрупвам нещо. Водата навлече след дъждовете много кал. 2. Предизвиквам н... |
| навло - мн. навла, ср. Плащане за предоставено право на наемане на кораб или за използване на част от него за превоз на товари. |
| навляза - навлезеш, мин. св. навлязох, мин. прич. навлязъл, св. — вж. навлизам. |
| навляк - мн. навляци, м. Пренебр. Неканен и нежелан посетител, натрапник, досадник. |
| наводнение - мн. наводнения, ср. Стихийно бедствие, при което сушата е залята от вода. |
| наводня - наводниш, мин. св. наводних, мин. прич. наводнил, св. — вж. наводнявам. |
| наводнявам - наводняваш, несв. и наводня, св.; какво. 1. Покривам, заливам с голямо количество вода, като причинявам щети. Наводних апартамента... |
| навоювам се - навоюваш се, св. Воювам до пълно насищане. Участвах в една война — навоювах се вече. |
| навра - навреш, мин. св. наврях, мин. прич. наврял, св. — вж. навирам. |
| навред - нареч. Навсякъде, по всички места. Питах навред, но никой не знаеше. |
| навредя - навредиш, мин. св. навредих, мин. прич. навредил, св. — вж. навреждам. |
| навреждам - навреждаш, несв. и навредя, св.; на кого/на какво. Причинявам вреда, напакостявам. Навредих на общото дело. |
| навреме - нареч. В нужния момент, в необходимия момент, в определения час. Тя дойде навреме. |
| навременен - навременна, навременно, мн. навременни, прил. Който става, когато е необходимо, в нужния момент; актуален. Навременна помощ. // съ... |
| навремени - нареч. Разг. От време на време, с прекъсване, понякога. |
| навръх - нареч. 1. На самия връх, на най-високото място. Навръх планината се издигаше висока ела. 2. В навечерието или в самия ден. Навръх ... |
| навсякъде - предлог. По всички места, навред. Навсякъде ходих, но по-хубав град не видях. |
| навуща - само мн. Истор. Правоъгълни парчета от дебел плат, с които се увиват краката от стъпалата до коленете. |
| навъдя - навъдиш, мин. св. навъдих, мин. прич. навъдил, св. — вж. навъждам. |
| навъждам - навъждаш, несв. и навъдя, св.; какво. Разг. Въдя в голямо количество. Навъди какви ли не гадини. - навъждам се/навъдя се. 1. Въдя ... |
| навън - нареч. 1. Извън границите на някакво помещение. Навън пееха птици. 2. С посока към външността. Облякъл съм блузата с опакото навън... |
| навънка - нареч. Навън. |
| навървя - навървиш, мин. св. навървих, мин. прич. навървил, св. — вж. навървям. |
| навървям - навървяш, несв. и навървя, св.; какво. Нанизвам нещо на връв или конец. — навървям се/навървя се. Разг. Само мн. Подреждаме се еди... |
| навържа - навържеш, мин. св. навързах, мин. прич. навързал, св. — вж. навързвам. |
| навързвам - навързваш, несв. и навържа, св.; кого/ какво. Връзвам последователно или много, в достатъчна степен. Навързаха пленниците. |
| навъртам - навърташ, несв. и навъртя, св. 1. Навивам, завивам. 2. Разг. Изминавам. Навъртях 100 километра. — навъртам се/навъртя се. Стоя бли... |
| навъртя - навъртиш, мин. св. навъртях, мин. прич. навъртял, св. — вж. навъртам. |
| навърша - навършиш, мин. св. навърших, мин. прич. навършил, св. — вж. навършвам. |
| навършавам - навършаваш, несв. и навършея, св.; какво. Вършея, за да получа определено количество храна. Навършаха няколко кофи жито. |
| навършвам - навършваш, несв. и навърша, св. Изпълвам, приключвам, достигам определена възраст. Утре навършвам 30 години. |
| навършея - навършееш, мин. св. навършах, мин. прич. навършал, св. — вж. навършавам. |
| навъсвам - навъсваш, несв. и навъся, св.; какво. Намръщвам. Навъсвам вежди. — навъсвам се/ навъся се. Заставам с намръщено лице. Много си се ... |
| навъсен - навъсена, навъсено, мн. навъсени, прил. 1. Намръщен, сърдит, начумерен. 2. За време — облачно,студено, мрачно. |
| навъся - навъсиш, мин. св. навъсих, мин. прич. навъсил, св. — вж. навъсвам. |
| навътре - нареч. 1. По посока към вътрешността. Вратата се отваря навътре. 2. Към средата на нещо, на разстояние от мястото, където е границ... |