| Буква Н |
|---|
| наследница - мн. наследници, ж. Жена наследник. |
| наследствен - наследствена, наследствено, мн. наследствени, прил. 1. Който е получен като наследство (в 1 знач.). Наследствен имот. 2. Който се ... |
| наследственост - наследствеността, само ед., ж. Съвкупност от физически и психически качества на организмите, които се получават от родителите и мо... |
| наследство - мн. наследства, ср. 1. Имущество, което след смъртта на собственика му преминава у друго лице. 2. Прен. Съвкупност от идейни, бито... |
| наследя - наследиш, мин. св. наследих, мин. прич. наследил, св. - вж. наследявам. |
| наследявам - наследяваш, несв. и наследя, св. 1. Какво. Получавам нещо в наследство от някого. Наследих две къщи от леля си. 2. Кого. Приемам и... |
| наслов - мн. наслови, (два) наслова, м. Заглавие, тема, мото. |
| наслойка - мн. наслойки, ж. 1. Нещо наслоено, напластено. 2. Следи от чужди или различни по време черти, особености в съзнанието, бита или ку... |
| наслоя - наслоиш, мин. св. наслоих, мин. прич. наслоил, св. — вж. наслоявам. |
| наслоявам - наслояваш, несв. и наслоя, св.; какво. Натрупвам на слоеве, напластявам. |
| наслугувам се - наслугуваш се, св. Слугувам до пълно насищане, не искам повече да слугувам. |
| наслука - нареч. 1. Както се случи, случайно. Позвъних наслуки на дясната врата. 2. Без план, без посока. Тръгнах наслука из града. |
| наслуки - нареч. — вж. наслука. |
| наслушам се - наслушаш се, св. — вж. наслушвам се. |
| наслушвам се - наслушваш се, несв. и наслушам се, св.; на какво. Слушам до пълно насищане. Наслушах се на хубава музика. |
| насмалко - нареч. Разг. Едва не, още малко и, без малко. Насмалко не падна от покрива. |
| насмета - насметеш, мин. св. насметох, мин. прич. насмел, св. — вж. насмитам. |
| насмешка - мн. насмешки, ж. Обидна шега, присмех, подигравка. |
| насмешлив - насмешлива, насмешливо, мн. насмешливи, прил. Който съдържа насмешка; шеговит, подигравателен, присмехулен. Насмешлива усмивка. //... |
| насмея се - насмееш се, мин. св. насмях се, мин. прич. насмял се, св. — вж. насмивам се. |
| насмивам се - насмиваш се, несв. и насмея се, св. 1. Смея се до пълно насищане. 2. Надсмивам се, присмивам се. |
| насмитам - насмиташ, несв. и насмета, св. 1. Какво. С метене събирам нещо. Насметох боклука. 2. Разг. Какво/кого. Нападам, подгонвам, прогонв... |
| насмоля - насмолиш, мин. св. насмолих, мин. прич. насмолил, св. — вж. насмолявам. |
| насмолявам - насмоляваш, несв. и насмоля, св.; какво. Покривам повърхността на нещо със смола. |
| наснова - насновеш, мин. св. насновах, мин. прич. насновал, св. - вж. насновавам. |
| насновавам - насноваваш, несв. и наснова, св.; какво. Снова, колкото е необходимо, докрай. Насновах платното. |
| насока - мн. насоки, ж. 1. Направление. Ще работя в тая насока. 2. Обикн. мн. Указания. Насоки за разработване на дипломна работа. |
| насоля - насолиш, мин. св. насолих, мин. прич. насолил, св. — вж. насолявам. |
| насолявам - насоляваш, несв. и насоля, св. 1. Какво. Соля, колкото е необходимо, в достатъчна степен. Насолих месото. 2. Прен. Разг. Кого. Кар... |
| насополивя - насополивиш, мин. св. насополивих, мин. прич. насополивил, св. — вж. насополивям. |
| насополивям - насополивяш, несв. и насополивя, св.; какво/кого. Изцапвам със сопол нещо или някого. |
| насоча - насочиш, мин. св. насочих, мин. прич. насочил, св. — вж. насочвам. |
| насочвам - насочваш, несв. и насоча, св.; кого/какво. 1. Давам насока, упътвам. Насочих го при кого да отиде. 2. Съсредоточавам. Насочих усил... |
| насочен - насочена, насочено, мн. насочени, прил. Който е получил насока, има определена цел. Насочено движение. // същ. насоченост, насочен... |
| наспивам се - наспиваш се, несв. и наспя се, св. Спя до пълно насищане. Наспах се добре в тихия дом. |
| наспоря - наспориш, мин. св. наспорих, мин. прич. наспорил, св. — вж. наспорявам. |
| наспорявам - наспоряваш, несв. и наспоря, св.; какво. Осигурявам нещо в достатъчно количество, много. Да наспори Господ! Бог наспори богата рек... |
| наспя се - наспиш се, мин. св. наспах се, мин. прич. наспал се, св. — вж. наспивам се. |
| насред - предлог. Изразява: 1. Отношение към място в средата на пространство, където се развива действието. Колата спря насред полето. 2. О... |
| насреща - нареч. 1. В срещуположната страна или посока. Стоеше насреща ми усмихната. 2. Против. Ще излязат насреща му заедно. • Аз съм насре... |