| Буква Н |
|---|
| нацяло - нареч. Не на части, цялостно. Имаш ли сто лева нацяло? |
| начален - начална, начално, мн. начални, прил. 1. Който е начало на нещо. Начален етап. 2. В системата на образованието - първоначален, нисш... |
| началник - мн. началници, м. Длъжностно лице, което ръководи някаква служба. Началник влак. |
| началничка - мн. началнички, ж. Жена началник. |
| начало - мн. начала, ср. 1. Първият момент от някакво действие или явление. Началото на учебната година. 2. Изходна точка, пункт, от който ... |
| началствам - началстваш, несв. Изпълнявам служба на началник; управлявам. |
| началство - мн. началства, ср. 1. Администрация, всички началници. Каквото нареди началството, това ще правим. 2. Разг. Началник. |
| началствувам - началствуваш, несв. Началствам. |
| начевам - начеваш, несв. и начена, св. Разг. 1. Почвам, започвам. Начена да се кара с мене. 2. Какво. Почвам да правя, да върша, да осъществ... |
| начеващ - начеваща, начеващо, мн. начеващи, прил. начинаещ. |
| начело - нареч. Пред всички, на най-предно място, в началото. Начело на групата вървеше приятелят ми. |
| начена - наченеш, мин. св. наченах, мин. прич. наченал, св. - вж. начевам. |
| наченат - начената, наченато, мн. наченати, прил. Разг. На който е нарушена целостта, от който е вземано, употребявано. Начената манджа. Нач... |
| наченка - мн. наченки, ж. Обикн. мн. Първи, начални прояви на нещо; зачатък, зародиш. Наченки на писменост. |
| начервя - начервиш, мин. св. начервих, мин. прич. начервил, св. — вж. начервявам. |
| начервявам - начервяваш, несв. и начервя, св.; какво/кого. Червя, колкото е необходимо, докрай. — начервявам се/начервя се. Намазвам устните си... |
| начерня - начерниш, мин. св. начерних, мин. прич. начернил, св. — вж. начерням. |
| начерням - начерняш, яесв. и начерня, св.; какво/ кого. 1. Намазвам с черна боя. 2. Прен. Злословя за някого, злепоставям. |
| начертавам - начертаваш, несв. и начертая, св.; какво. 1. Чертая нещо докрай, до завършен вид. Начертах два триъгълника. 2. Чертая, колкото е н... |
| начертание - мн. начертания, ср. Рисунка, форма, изображение в контури. Начертанието на буквите се усвоява в началното училище. |
| начертая - начертаеш, мин. св. начертах, мин. прич. начертал, св. — вж. начертавам. |
| начесвам - начесваш, несв. и начеша, св.; какво/кого. 1. Чеша много, колкото искам. 2. Чеша много хора или животни. 3. Прен. Разг. Набивам, н... |
| начесто - нареч. Нагъсто, в малки интервали от време или място. Склонът беше много стръмен и трябваше начесто да спират. |
| начет - мн. начети, (два) начета, м. Спец. Неправомерно изразходвани средства, за които няма документи и поради това трябва да се възстано... |
| начета - начетеш, мин. св. начетох, мин. прич. начел, св. — вж. начитам. |
| начета се - начетеш се, мин. св. начетох се, мин. прич. начел се, св. — вж. начитам се. |
| начетен - начетена, начетено, мн. начетени, прил. Който е чел много, добре образован, знаещ. Умна и начетена жена.// същ. начетеност, начете... |
| начеша - начешеш, мин. св. начесах, мин. прич. начесал, св. — вж. начесвам. |
| начин - мн. начини, (два) начина, м. Подход за извършване на някаква дейност; похват, способ. Тази задача може да се реши по два начина. •... |
| начинаещ - начинаеща, начинаещо, мн. начинаещи, прил. 1. Който неотдавна е започнал нова дейност, занимание (и затова е без достатъчно опит/з... |
| начинание - мн. начинания, ср. Започнато, предприето от някого дело. Продължаваме начинанията на предшествениците си. |
| начинателен - начинателна, начинателно, мн. начинателни, прил. Спец. Който означава начало на действие. Начинателни глаголи. // същ. начинателно... |
| начитам - начиташ, несв. и начета, св.; кого. Спец. Установявам начет, правя начет. Начетоха го при ревизията с голяма сума. |
| начитам се - начиташ се, несв. и начета се, св. Чета много, до насита. Начетох се на любовни романи това лято. |
| начудвам се - начудваш се, несв. и начудя се, св. Чудя се много, до пълно насищане. Не мога да се начудя на решението му. |
| начудя се - начудиш се, мин. св. начудих се, мин. прич. начудил се, св. — вж. начудвам се. |
| начукам - начукаш, св. — вж. начуквам. |
| начуквам - начукваш, несв. и начукам, св.; какво. 1. С чукане вкарвам навътре, набивам, наковавам. 2. С чукане разтрошавам, начупвам. Начуках... |
| начумервам - начумерваш, несв. и начумеря, св.; какво. Намръщвам, навъсвам, намусвам. — начумервам се/ начумеря се. Придавам си намръщен вид, с... |
| начумерен - начумерена, начумерено, мн. начумерени, прил. Намръщен, намусен, навъсен. |