| Буква Н |
|---|
| наколенка - мн. наколенки, ж. Предпазно приспособление или топла превръзка, която се поставя върху коляното. Преди да се качи на скейтборда, с... |
| наколенник - мн. наколенници, (два) наколенника, м. 1. Истор. Предпазен щит, най-често метален, който е поставен върху коляното. 2. Спец. В спо... |
| наконечник - мн. наконечници, (два) наконечника, м. Накрайник. |
| наконтвам - наконтваш, несв. и наконтя, св.; кого. Обличам хубаво, гиздаво. Наконти я с най-хубавите и дрехи. |
| наконтя - наконтиш, мин. св. наконтих, мин. прич. наконтил, св. — вж. наконтвам. |
| накрай - предлог. 1. Отношение към предмет, по протежение или отстрани на който се извършва действието. Живееше накрай село. 2. Като нареч.... |
| накратко - нареч. С малко думи, сбито, за малко време. Разказа накратко историята си. |
| накрая - нареч. След всичко, в края на всичко. Разгледаха града и накрая посетиха музея. |
| накрехвам - накрехваш, несв. и накрехна, св.; какво. Разг. Накривявам нещо. Накрехнал калпак на една страна. |
| накрехна - накрехнеш, мин. св. накрехнах, мин. прич. накрехнал, св. — вж. накрехвам. |
| накрещя - накрещиш, мин. св. накрещях, мин. прич. накрещял, св. - вж. накрещявам. |
| накрещявам - накрещяваш, несв. и накрещя, св.; на кого. Крещя много, изричам с крясък много думи. Накрещях му всякакви обиди. — накрещявам се/ ... |
| накривее ми - мин. св. накривя ми, мин. прич. накривяло ми, св.; — вж. накривява ми. |
| накриво - нареч. Не в права посока, встрани. Стъпи накриво. • Гледам накриво (някого). Отнасям се враждебно към някого. |
| накривя - накривиш, мин. св. накривих, мин. прич. накривил, св. — вж. накривявам. |
| накривя ми - (ти, му, и, ни, ви, им), несв. и накривее ми, св. Става ми криво, неприятно, мъчно. Накривя и и си поплака. |
| накривявам - накривяваш, несв. и накривя, св.; какво. Извивам нещо встрани, накланям, е Накривявам шапка. Преставам да се интересувам от нещо, ... |
| накръст - нареч. Под формата на кръст; кръстообразно. Подреди клоните накръст. |
| накуп - нареч. 1. На едно място, във вид на куп. Събрах книгите накуп. 2. За хора — на едно място, заедно, вкупом. Те излязоха накуп. |
| накупувам - накупуваш, несв. и накупя, св.; какво. Купувам много, в голямо количество. Накупих дрехи за всички. |
| накупя - накупиш, мин. св. накупих, мин. прич. накупил, св. - вж. накупувам. |
| накуцвам - накуцваш, несв. Куцам леко, малко. Боли ме кракът и накуцвам. |
| накъде - нареч. и съюз. В пряк и косвен въпрос — в коя посока, към кое място. Накъде си тръгнал? Питам те накъде си тръгнал. • Няма накъде.... |
| накъдето - нареч. и съюз. Към което място, в каквато посока. Тръгвам, накъдето кажеш. |
| накъдря - накъдриш, мин. св. накъдрих, мин. прич. накъдрил, св. — вж. накьдрям. |
| накъдрям - накъдряш, несв. и накъдря, св; какво. Правя нещо да стане къдраво, на вълни. Накъдрих косата си. |
| накълва - накълвеш, мин. св. накълвах, мин. прич. накълвал, св. — вж. накълвавам. |
| накълвавам - накълваваш, несв. и накълва, св.; какво. 1. За птица — започвам да кълва нещо цяло; повреждам, като кълва. Косовете покълваха гроз... |
| накълцам - накълцаш, св. — вж. накълцвам. |
| накълцвам - накълцваш, несв. и накълцам, св.; какво. С кълцане раздробявам достатъчно количество от нещо. Накълцах месото. |
| накъм - предлог. Разг. Отношение към място като посока на движение. Тръгна накъм реката. |
| накървавя - накървавиш, мин. св. накървавих, мин. прич. накървавил, св. — вж. накървавявам. |
| накървавявам - накървавяваш, несв. и накървавя, св.; какво. Правя нещо да стане кърваво, потапям в кръв, нацапвам с кръв. Накървавих ръцете си. |
| накъркам се - накъркаш се, св. — вж. накърквам се. |
| накърквам се - накъркваш се, несв. и накъркам се, св. Разг. 1. Напивам се, ставам пиян. 2. Нахранвам се обилно. |
| накърмвам - накърмваш, несв. Накърмям. |
| накърмя - накърмиш, мин. св. накърмих, мин. прич. накърмил, св. — вж. накърмям. |
| накърмям - накърмяш, несв. и накърмя, св. 1. Кого. Кърмя дете до пълното му насищане. Накърмих бебето. 2. Какво. Храня животни до насищането ... |
| накърнен - накърнена, накърнено, мн. накърнени, прил. Който не е цял; с нарушена цялост, засегнат. Накърнена цялост. Накърнено достойнство. |
| накърня - накърниш, мин. св. накърних, мин. прич. накърнил, св. — вж. накърнявам. |