| Буква Н |
|---|
| нерв - нервът, нерва, мн. нерви, (два) нерва, м. 1. Спец. Един от най-тънките израстъци на главния и гръбначния мозък, който управлява де... |
| нервен - нервна, нервно, мн. нервни, прил. 1. Който се отнася до нерв (в 1 знач.). Нервна система. 2. Който лесно се ядосва или възбужда; р... |
| нервирам - нервираш, несв. и св.: кого. Ядосвам, раздразням; довеждам до нервна възбуда. — нервирам се. Дразня се, ядосвам се. |
| нервнича - нервничиш, мин. св. нервничих, мин. прич. нервничил, несв. Проявявам нервност, изпитвам нервно раздразнение. |
| нервозен - нервозна, нервозно, мн. нервозни, прил. 1. Остар. Който лесно се раздразня; нервен (във 2 знач.). 2. Разг. Подлютен (за кебапчета ... |
| нереден - нередна, нередно, мн. нередни, прил. Който не е законен или съобразен с общопризнатия ред; нежелан, недопустим. Нередни прояви. |
| нередност - нередността, мн. нередности, ж. 1. Само ед. Качество на нереден. 2. Нарушаване на приетия ред; провинение, беззаконие. |
| нерез - мн. нерези, (два) нереза, м. Нескопена мъжка свиня за разплод. |
| нерешителен - нерешителна, нерешително, мн. нерешителни, прил. 1. Който трудно взема решение, колеблив. Нерешителен човек. 2. Който е лишен от т... |
| неруден - нерудна, нерудно, мн. нерудни, прил. Който не е руда, напр. глина, пясък. Нерудни изкопаеми. |
| неръждаем - неръждаема, неръждаемо, мн. неръждаеми, прил. Който не ръждясва; неръждясващ. Неръждаема стомана. |
| неръкотворен - неръкотворна, неръкотворно, мн. неръкотворни, прил. Остар. Който не е сътворен от човешка ръка. Неръкотворен паметник. |
| нерядко - нареч. В малки промеждутъци от време, често. Нерядко посещавам братовчедите си. |
| несбъднат - несбъдната, несбъднато, мн. несбъднати, прил. Който не се е сбъднал; непостигнат, неосъществен. Несбъдната мечта. |
| несвестен - несвястна, несвястно, мн. несвестни, прил. Разг. 1. Който не е в пълно съзнание, а в несвяст. 2. Който изразява несвяст; несвързан... |
| несвързан - несвързана, несвързано, мн. несвързани, прил. 1. Който не е свързан с нещо. 2. В който няма връзка и смисъл. Несвързан брътвеж. //... |
| несвършен - несвършена, несвършено, мн. несвършени, прил. Който не е завършен. Несвършена работа. • Минало несвършено време. Глаголно време, о... |
| несвяст - неизм. • В несвяст. 1. В безсъзнание. Падна в несвяст. 2. Разг. Като в безсъзнание, като луд; силно, много. Яде в несвяст. Говори ... |
| несговор - само ед. Липса на сговор; раздор, караница. |
| несговорен - несговорна, несговорно, мн. несговорни, прил. Който не е сговорен. |
| несгода - мн. несгоди, ж. Неволя, трудност, неудобство. Търпя несгоди и лишения. |
| несесер - мн. несесери, (два) несесера, м. Чантичка или кутия, в която са събрани дребни принадлежности за шиене, тоалет, бръснене и др. |
| несетно - нареч. Диал. Неусетно. |
| нескафе - само ед. Концентрат от печено кафе, приготвено под формата на прах или гранули. |
| несклоняем - несклоняема, несклоняемо, мн. нес-клоняеми, прил. Спец. В граматиката — който не може да се скланя. Несклоняеми съществителни имен... |
| нескончаем - нескончаема, нескончаемо, мн. нескончаеми, прил. Който няма край; постоянен, безкраен. Нескончаем спор. |
| нескопосен - нескопосна, нескопосно, мн. нескопосни, прил. Разг. 1. Несръчен. 2. Неугледен, който не е изработен прецизно. Нескопосна работа. |
| нескромен - нескромна, нескромно, мн. нескромни, прил. 1, Лишен от скромност. Нескромно желание. 2. Неделикатен, безцеремонен, нетактичен. Нес... |
| несмел - несмела, несмело, мн. несмели, прил. Който не е смел; плах, боязлив. Несмел отговор. Несмел човек. |
| несметен - несметна, несметно, мн. несметни, прил. Който не може да се сметне; неизброим. Несметни богатства. |
| несмилаем - несмилаема, несмилаемо, мн. несмилаеми, прил. 1. Който не може да се смила. 2. За храна, която не може да се преработи от стомаха.... |
| несмислен - несмислена, несмислено, мн. несмислени, прил. 1. Необмислен. 2. Неразумен, глупав. // същ. несмисленост, несмислеността, ж. |
| неспир - нареч. Непрестанно, безспирно. |
| неспирен - неспирна, неспирно, мн. неспирни, прил. Който не спира; непрестанен. |
| несполука - мн. несполуки, ж. Липса на сполука; неуспех. |
| несполучлив - несполучлива, несполучливо, мн. несполучливи, прил. Който е свързан с несполука; неуспешен. Несполучлив опит. // същ. несполучливо... |
| неспособен - неспособна, неспособно, мн. неспособни, прил. 1. Лишен от способност. Неспособен човек. 2. Който не притежава качества за някаква ... |
| несправедлив - несправедлива, несправедливо, мн. несправедливи, прил. Който не е справедлив. Несправедливо наказание. |
| несправедливост - несправедливостта, мн. несправедливости, ж. 1. Само ед. Качество на несправедлив. 2. Проява на несправедлив. |
| несравнен - несравнена, несравнено, мн. несравнени, прил. Който не може да се сравни с нищо друго, тъй като превъзхожда всичко; изключителен, ... |