| Буква Т |
|---|
| титри - само мн. Спец. Банкови ценни книжа. |
| титул - мн. титули, (два) титула, м. Титулна страница. |
| титулен - титулна, титулно, мн. титулни, прил. • Титулна страница. Първата страница на книга, на която са отпечатани заглавието, името на ав... |
| титулувам - титулуваш, несв.; кого. 1. Обръщам се към някого с титла или звание. 2. Озаглавявам; наричам. — титулувам се. Наричам се с титла, ... |
| титуляр - титулярят, титуляря, мн. титуляри, м. Редовно изпълняващ служба за разлика от заместник или временно изпълняващ. |
| титулярка - мн. титулярки, ж. Жена титуляр. |
| тиф - тифът, тифа, само ед. м. Тифус. |
| тифозен - тифозна, тифозно, мн. тифозни, прил. 1. Който се отнася до тифус. Тифозни симптоми. 2. Който е болен от тифус. |
| тифус - само ед. Спец. Остро заразно заболяване, протичащо с треска, с поражения на червата. |
| тих - тиха, тихо, мн. тихи, прил. 1. Който се чува слабо. Тих глас. Тиха песен. 2. Който е изпълнен с тишина, мълчание, спокойствие. Тих... |
| тихо - нареч. 1. За звук, говор - слабо, едва чуто. Говоря тихо. Чукам тихо. Свиря тихо. 2. Без звук или шум, спокойно. В къщата е тихо. ... |
| тихом - нареч. В поезията — тихо. |
| тихомълком - нареч. Без говор, безмълвно. Става и си тръгва тихомълком. |
| тичам - тичаш, несв. 1. Бягам, търча, движа се бързо към определено място или с определена цел. Тичам до автобусната спирка. Тичай да купи... |
| тичешком - нареч. С тичане, като тичам. Тръгна тичешком към къщата. |
| тичинка - мн. тичинки, ж. Спец. Част от цвете, мъжки размножителен орган, който се състои от дръжка и прашник. |
| тишина - само ед. 1. Отсъствие на шум, звук, глъчка. Пълна тишина. В къщата цари тишина. Нарушавам тишината. В залата настава тишина. 2. Сп... |
| тия - — вж. този. |
| тлака - мн. тлаки, ж. Истор. Седянка с близки хора за безплатно свършване на някаква работа, каквито са се организирали в миналото на село... |
| тласвам - тласваш, несв. и тласна, св.; какво/кого. Тласкам един път или няколко пъти по един път. Тласвам лодката към вътрешността на езеро... |
| тласкам - тласкаш, несв. 1. Какво/кого. Бутам, блъскам, лашкам (като отмествам или задвижвам). Вятърът тласка лодката. Множеството го тласка... |
| тласна - тласнеш, мин. св. тласнах, мин. прич. тласнал, св. — вж. тласвам. |
| тласък - мн. тласъци, (два) тласъка, м. 1. Едно тласкане, удар, натиск, напън. Прозорецът се отвори под тласъка на вятъра. 2. Прен. Подбуда... |
| тлен - тлента, ж., само ед. 1. Тление, гниене, разлагане (на организъм, морал и др.). 2. Нещо напълно изгоряло. От къщата не е останало н... |
| тленен - тленна, тленно, мн. тленни, прил. Който подлежи на гниене, на разлагане; не вечен. Всички сме тленни и грешни. • Тленни останки. Т... |
| тлея - тлееш, мин. св. тлях, мин. прич. тлял, несв. 1. Горя слабо, без пламък; догарям. Огънят вече тлее. Жарта тлее. 2. Прен. Чезна, вех... |
| тлъст - тлъста, тлъсто, мн. тлъсти, прил. 1. За човек или животно — който е охранен, угоен, дебел, с много тлъстини. Тлъста жена. Тлъсти р... |
| тлъстея - тлъстееш, мин. св. тлъстях, мин. прич. тлъстял, несв. Ставам тлъст (в 1 и 5 знач.). Доходите им тлъстеят. |
| тлъстина - мн. тлъстини, ж. Мазнина, която се съдържа в животински организъм. Агнето е само тлъстини. Талията и е облепена с тлъстини. |
| то - вин. него, крат. го, дат. остар. нему, крат. му, лично мест. 1. За заместване на лице или предмет от среден род, за които се говор... |
| тоалет - мн. тоалети, (два) тоалета, м. 1. Комбинация от дрехи (обувки и допълнения) за едно обличане, обикн. модни, както и изобщо дрехи, ... |
| тоалетен - тоалетна, тоалетно, мн. тоалетни, прил. Който се отнася до тоалет (във 2 знач.). Тоалетни принадлежности. • Тоалетен сапун. Сапун ... |
| тоалетка - мн. тоалетки, ж. Малка масичка или шкафче с огледало, където човек привежда външния си вид в ред. |
| тоалетна - мн. тоалетни, ж. 1. Помещение на обществено място или в жилище с огледало, чешма и клозет. 2. Клозет. Отивам в тоалетната. Тоалетн... |
| тоалирам се - тоалираш се, несв. и св. Разг. 1. Правя си тоалета, гримирам се. 2. Обличам се модно, старателно; прекалено обръщам внимание на въ... |
| това - и разг. туй показ. мест. 1. Като същ. За посочване на предмет/предмети или лице/лица. Това е доцент Харалампиев. Ето това е новата... |
| товар - мн. товари, (два) товара, м. 1. Багаж, който се пренася. Товар на камион. Конят може да тегли тежък товар. Корабът пренася товари.... |
| товарач - мн. товарачи, м. Работник, чието занятие е да товари и разтоварва стоки, предмети. |
| товарачен - товарачна, товарачно, мн. товарачни. прил. Който е свързан с товарене. Товарачен кран. Товарачни работи. |
| товарачка - мн. товарачки, ж. 1. Жена товарач. 2. Товарачна машина. |