Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Т
тиксо - само ед. Разг. Лентовидна лепенка, обикн. безцветна; скоч.
тиктакам - тиктакаш, несв. Издавам звук, подобен на тик-так.
тил - тилът, тила, мн. тилове, (два) тила, м. 1. Задната част на главата и шията у човека и у някои животни. Удрям го в тила. 2. Прен. Т...
тилда - само ед. Спец. 1. Диакритичен знак, използван в някои писмености на латинска основа и във фонетичната транскрипция. 2. Типографски...
тилен - тилна, тилно, мн. тилни, прил. Който се отнася до тил (в 1 знач.). Тилна кост. Тилен лег.
тилилейски - тилилейска, тилилейско, мн. галилейски, прил. • Гори тилилейски. В народните приказки — непристъпни, далечни, тайнствени гори.
тилов - тилова, тилово, мн. тилови, прил. Който се отнася до тил (във 2 и 3 знач.). Тилови служби. Тилова част.
тим - тимът, тима, мн. тимове, (два) тима, м. В спорта — група от спортисти, които се състезават заедно с други такива групи; отбор.
тимпани - мн. тимпани, (два) тимпана, м. Ударен музикален инструмент с полусферична част и опъната на нея кожа. Танц под звуците на тимпанит...
тинест - тинеста, тинесто, мн. тинести, прил. Който съдържа тиня или е покрит с тиня. Тинести почви. Тинести места. Тинесто дъно.
тинктура - мн. тинктури, ж. Спец. В химията — разтвор на вещество в спирт или етер. Йодова тинктура.
тинтири-минтири - само мн. Разг. Измислици или глупави приказки. Говориш ми тинтири-минтири, за да ме заблудиш.
тинтява - само ед. Род треви и полухрасти с приложение в медицината, за подправка на напитки и др.
тиня - само ед. 1. Наслоена хлъзгава утайка от гниещи вещества и/или пръст на дъното на неподвижна или бавно движеща се течност, обикн. в...
тип - типът, типа, мн. типове, (два) типа, м. 1. Вид, който съдържа определени белези и обединява група; образец. Тип къща. Градът е от ...
типизация - само ед. Типизиране.
типизирам - типизираш, несв. и св.; какво. 1. Въплъщавам черти в типични образи. 2. Разпределям по типове. Типизирам висшите учебни заведения....
типичен - типична, типично, мн. типични, прил. 1. Който е присъщ на даден тип. Типични черти. Типичен характер. 2. Който притежава в най-чис...
типов - типова, типово, мн. типови, прил. 1. Който е образец на даден тип (в 1 знач.). Типов договор. 2. Който съответства на даден образе...
типография - само ед. 1. Отпечатване на текстове, книги. 2. Остар. Предприятие за отпечатване на текстове, книги; печатаща. // прил. типографск...
типология - само ед. Научна класификация на предмети и явления по типове. Типология на езиците. Типология на горите. // прил. типологически, т...
типосам - типосаш, св. — вж. типосвам.
типосвам - типосваш, несв. и типосам, св. 1. Остар. Какво. Печатам. 2. Прен. Кого/какво. Изваждам наяве нещо нередно и прикрито. Типосали го ...
тирада - мн. тиради, ж. Задъхано словоизлияние, обикн. празнословно. Произнасям тиради. Изслушвам дълги тиради.
тираж - мн. тиражи, (два) тиража, м. 1. Теглене на печелившите номера на лотария, тото или на облигации (за изплащане на държавен заем). Т...
тиражирам - тиражираш, несв. и св.; какво. 1. Установявам тираж. 2. Прен. Размножавам (в определен брой). Тиражирам графики. 3. Прен. Размножа...
тиран - мн. тирани, м. Тиранин.
тиранизирам - тиранизираш, несв. и св.; кого. Измъчвам, потискам, малтретирам. Тиранизирам подчинените си. Тиранизирам семейството си.
тиранин - мн. тирани, м. Диктатор, потисник. Чужди тирани измъчват народа. Тиранин в семейството.
тираничен - тиранична, тиранично, мн. тиранични, прил. Който е присъщ на тиранин. Тираничен нрав. Тиранични похвати.
тирания - само ед. Деспотизъм, потисничество, тормоз. Подлагам на тирания. Цари тирания.
тиранствам - тиранстваш, несв.; над кого. Държа се като тиранин. Тиранства над подчинените си работници.
тиранствувам - тиранствуваш, несв. Тиранствам.
тиранти - само мн. Специални презрамки от широк ластик със закопчалки за придържане на панталони. Слагам си тиранти. Ходя с тиранти.
тирбушон - мн. тирбушони, (два) тирбушона, м. Уред за изтегляне на тапа от бутилка.
тире - мн. тирета, ср. Спец. Вид препинателен знак с вид на черта.
титан - мн. титани, м. 1. В старогръцката митология — син на богове, гигант, който влязъл в борба със Зевс. 2. Прен. Човек с изключителна ...
титаничен - титанична, титанично, мн. титанични, прил. Който е присъщ на титан. Титанични усилия.
титански - титанска, титанско, мн. титански, прил. Титаничен.
титла - мн. титли, ж. Почетно звание за благородство, за научна квалификация или за особени заслуги. Титлата граф. Научна титла. Шампионск...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: