| Буква Т |
|---|
| тръс - тръсът, тръса, само ед., м. Умеренобърз конски ход. Конят премина от тръс в галоп. |
| тръсвам - тръсваш, несв. и тръсна, св.; какво. 1. Тръскам еднократно или поединично. Ядосано тръсна глава. 2. Оставям рязко, давам грубо. Тр... |
| тръскам - тръскаш, несв. 1. Движа рязко, отсечено. Тръскам дървото, за да паднат зрелите плодове. 2. Изтърсвам нещо, за да го почистя. Тръск... |
| тръсна - тръснеш, мин. св. тръснах, мин. прич. тръснал, св. — вж. тръсвам. |
| тръст - тръстта, само ед., ж. Разг. Тръстика. // прил. тръстен, тръстена, тръстено, мн. тръстени. |
| тръстика - мн. тръстики, ж. 1. Блатно растение с високо кухо стъбло. 2. Папур. // прил. тръстиков, тръстикова, тръстиково, мн. тръстикови. • ... |
| трътка - мн. трътки, ж. Задната месеста част от тяло на птица, върху която са перата на опашката и. |
| трътлест - трътлеста, трътлесто, мн. трътлести, прил. Разг. Нисък и дебел, набит човек. |
| тръшвам - тръшваш, несв. и тръшна, св. Тръшкам еднократно или поединично. |
| тръшкам - тръшкаш, несв. 1. Какво/кого. Хвърлям, повалям със сила. Тръшкам противника си на земята. 2. Какво. Затварям със сила, с удар. Тръ... |
| тръшна - тръшнеш, мин. св. тръшнах, мин. прич. тръшнал, св. — вж. тръшвам. |
| трюфел - мн. трюфели, (два) трюфела, м. 1. Ядлива гъба без гугла и стъбло, която расте под земята. Трюфелите се откриват от специално обуче... |
| трябва - безл. 1. Нужно е, необходимо е, изисква се. За да пееш в хор, трябва да имаш хубав глас. 2. Възможно е, може би, по всяка вероятно... |
| трябвам - трябваш, несв.; на кого. Необходим съм, нужен съм. Трябват ми пари. Трябват ми помощници. Трябвам ли ти за нещо? • Ела, че ми тряб... |
| тряскам - тряскаш, несв. 1. Произвеждам трясък. 2. Какво. Удрям силно, при което се произвежда трясък. |
| трясък - мн. трясъци, (два) трясъка, м. Силен и рязък шум, произвеждан при удар, взрив, падане, чупене и др. В трясъка на двигателите се до... |
| ту - съюз • Ту-ту. За свързване на редуващи се еднородни части в простото изречение или на прости изречения в едно сложно. Ходи ту при ... |
| ту-ту - междум. 1. За наподобяване на издаван от влак звук при свирене. 2. В детска игра — означава криеница. |
| туба - мн. туби, ж. 1. Малък цилиндричен съд, метален или пластмасов, за съхраняване на кре-мообразни вещества. 2. Плосък метален или пла... |
| туберколоза - само ед. Заразна болест, която се предизвиква от бацил и засяга белите дробове, костите и други части на тялото. Костна туберкулоз... |
| туберколозен - туберкулозна, туберкулозно, мн. туберкулозни, прил. 1. Който е болен от туберкулоза. 2. Който се отнася до туберкулоза. Туберкулоз... |
| туз - тузът, туза, мн. тузове, (два) туза, м. 1. Карта за игра с един знак; ас. 2. Прен. Богат или високопоставен човек. |
| тузар - тузарят, тузаря, мн. тузари, м. Жарг. Туз (във 2 знач.). // прил. тузарски, тузарска, тузарско, мн. тузарски. Тузарско облекло. |
| туземен - туземна, туземно, мн. туземни, прил. Местен, коренен (за население на нецивилизовани земи). |
| туземец - мн. туземци, м. Туземен жител. |
| туземка - мн. туземки, ж. Жена туземец. |
| туист - само ед. Остар. Бърз танц с елементи на рокендрол и буги-буги. |
| туй - — вж. това и този. |
| туйто - междум. Разг. 1. За изразяване на изненада, учудване. 2. За изразяване на неодобрение. Туйто, остави ни да се оправяме сами в непо... |
| тук - показ. мест. 1. На това място; на мястото, където е говорещият. Аз живея тук, в този дом. 2. В този случай, при такива обстоятелст... |
| тука - показ. мест. Тук. |
| тукашен - тукашна, тукашно, мн. тукашни, прил. Разг. Който е свързан с мястото, където се намира говорещото лице. Тукашната земя е песъчлива... |
| туловище - мн. туловища, ср. Тяло на човек или животно без крайниците и главата. Туловището на слона наподобяваше малък хълм. |
| туля - тулиш, мин. св. тулих, мин. прич. тулил, несв.; какво/кого. Диал. Прикривам, засланям. — туля се. Разг. Прикривам себе си, засланя... |
| тумба - мн. тумби, ж. Разг. Обикн. пренебр. Голяма група хора; тълпа. Хората се връщаха от работа на тумби. |
| тумба-лумба - междум. 1. За наподобяване звук от удряне на барабан. 2. Като същ. Прен. Веселба, сватба. |
| тумбак - мн. тумбаци, (два) тумбака, м. Разг. Пренебр. Корем. • На гол тумбак (чифте) пищови. Разг. Употребява се за човек, който иска нещо... |
| тумор - мн. тумори, (два) тумора, м. Спец. Разрастване на тъкан без физиологично предназначение за организма. |
| тумтя - тумтиш, мин. св. тумтях, мин. прич. тумтял, несв. Издавам тъп, приглушен звук. |
| тундра - мн. тундри, ж. Обширна равнинна зона в субарктичния пояс със слаба, оскъдна растителност. // прил. тундров, тундрова, тундрово, мн... |