| ома - Намерени са 193 думи от търсенето |
|---|
| ама - съюз. Но, обаче. |
| ока - мн. оки, ж. Остар. Мярка за тежина, равна на 1225 или 1283 грама. |
| ода - мн. оди, ж. Спец. 1. Лирическо произведение, пропито с възторжени чувства. 2. Музикално произведение, което възпява важно събитие ... |
| ора - ореш, мин. св. орах, мин. прич. орал, несв.; какво. Обработвам земята с рало, плуг, за да я подготвя за засяване. Днес ще орем гол... |
| оса - мн. оси, ж. 1. Ципокрило жилещо насекомо със светложълто-черна окраска. 2. Прен. Пренебр. Зъл човек, който лесно кипва и нагрубява... |
| яма - мн. ями, ж. Голяма дупка, изровена в земята. Помийна яма. Вълкът попадна в ямата с капана. Въздушна яма. Въздушен участък, в който... |
| дома - нареч. В своя дом, при семейството си; вкъщи. Обичам да се връщам у дома. |
| кома - само ед. Спец. В медицината — пълно безсъзнание с отслабени реакции към външни дразнения. Изпадам в кома. Излизам от кома. Той е в... |
| мома - мн. моми, ж. Разг. 1. Порасло момиче, девойка. Хубава мома. 2. Неомъжена жена. Остана си мома. |
| оман - само ед. Едро тревисто растение с широки листа и жълти цветове. |
| омар - мн. омари, (два) омара м. Голям десетокрак морски рак с вкусно месо. |
| омая - само ед. 1. Замайване, шемет. 2. Прен. Прелест, красота. |
| гнома - (нем. Gnome от гр. gnome 'способност за познание')Литер. Стихотворен афоризъм.// прил. гномически. |
| домат - мн. домати, (два) домата, м. Едногодишен зеленчук с червени обли и сочни плодове, които се използват за храна (салата, при готвене... |
| комай - нареч. Остар. Като че ли, почти. Тук беше комай цялото село. |
| комар - мн. комари, (два) комара, м. Малко летящо насекомо, което хапе и предизвиква силен сърбеж, обикн. в топло време. Вечер имаше стоти... |
| комат - мн. комати, (два) комата, м. Разг. Голямо парче хляб. Вземам си да ям комат хляб и парче сирене. // същ. умал. коматче, мн. коматч... |
| номад - мн. номади, м. Член на скитническо племе; чергарин, скитник. // прил. номадски, номадска, номадско, мн. номадски. |
| омаен - омайна, омайно, мн. омайни, прил. Който омайва; пленителен. Омаен глас. Омайна музика. |
| омажа - омажеш, мин. св. омазах, мин. прич. омазал, св. — вж. омазвам. |