| Буква П |
|---|
| поканвам - поканваш, несв. и поканя, св.; кого. 1. Каня да дойде при мен. Поканвам гости. 2. Предлагам на някого да направи нещо. Поканих я д... |
| поканя - поканиш, мин. св. поканих, мин. прич. поканил, св. — вж. поканвам. |
| покапвам - покапваш, несв. и покапя, св. 1. Капя леко или от време на време. Капчуците покап-ват. 2. Диал. Какво/кого. Капя еднократно; окапв... |
| покапя - покапеш, мин. св. покапах, мин. прич. покапал, св. — вж. поканвам. |
| покарам - покараш, св. — вж. покарвам. |
| покарвам - покарваш, несв. и покарам, св. За растение, косми и др. под. - показвам се над повърхността; прораствам. |
| покатервам се - покатерваш се, несв. и покатеря се, св.; на какво, по какво. Стигам до крайната точка на катеренето. Покатервам се на къщата. |
| покатеря се - покатериш се, мин. св. покатерих се, мин. прич. покатерил се, св. — вж. покатервам се. |
| покача - покачиш, мин. св. покачих, мин. прич. покачил, св. — вж. покачвам. |
| покачвам - покачваш, несв. и покача и покача, св. 1. Какво/кого. Качвам на високо място. 2. Какво. Увеличавам, повишавам цена на нещо. — пок... |
| покая се - покаеш се, мин. св. покаях се, мин. прич. покаял се, св. — вж. покайвам се. |
| покаяние - мн. покаяния, ср. Обикн. ед. Признаване на грешка, вина; разкаяние. |
| покаяник - мн. покаяници, м. Човек, който се покайва. |
| покаяница - мн. покаяници, ж. Жена покаяник. |
| поквара - само ед. Разрушаване на моралните принципи, устои. |
| покварен - покварена, покварено, мн. покварени, прил. Който е без морални принципи, устои. Покварено общество. // същ. поквареност, покварено... |
| покваря - поквариш, мин. св. покварих, мин. прич. покварил, св. — вж. покварявам. |
| покварявам - покваряваш, несв. и покваря, св.; кого. Развалям в морално отношение; развращавам. |
| покер - само ед. Вид игра на карти. |
| покланям се - покланяш се, несв. и поклоня се, св. 1. Правя поклон. 2. Почитам като нещо свръхестествено. |
| поклатя - поклатиш, мин. св. поклатих, мин. прич. поклатил, св. — вж. поклащам. |
| поклащам - поклащаш, несв. и поклатя, св.; какво/кого. 1. Клатя леко от време на време. 2. Мърдам, размърдвам нещо или някого. Не мога да го ... |
| поклон - мн. поклони, (два) поклона, м. Ритуално навеждане на главата или на горната част от тялото в знак на уважение, покорство. |
| поклонение - мн. поклонения, ср. Обикн. ед. 1. Посещение на свещени места. 2. Отдаване на почит (на покойник). |
| поклонник - мн. поклонници, м. 1. Човек, който отива или е ходил на свещените за религията места. 2. Прен. Почитател. Поклонник на сладкишите.... |
| поклонница - мн. поклонници, ж. Жена поклонник. |
| поклонничка - мн. поклоннички, ж. Поклонница. |
| поклоня се - поклониш се, мин. св. поклоних се, мин. прич. поклонил се, св. — вж. покланям се. |
| покоен - покойна, покойно, мн. покойни, прил. Който е починал, умрял. |
| покои - само мн. В голяма къща или в дворец — стаите, обитавани от някой от собствениците. |
| покой - покоят, покоя, само ед., м. 1. Спокойствие, тишина. 2. Спец. Във физиката — неподвижност. Тялото се намира в покой. |
| покойник - мн. покойници, м. Умрял човек. |
| покойница - мн. покойници, ж. Жена покойник. |
| поколение - мн. поколения, ср. 1. Съвкупност от хора на приблизително еднаква възраст, които живеят по едно и също време. Поколението на шейсе... |
| покорен - покорена, покорено, мн. покорени, прил. Когото са покорили. Покорена територия. |
| покорител - покорителят, покорителя, мн. покорители, м. Човек, който покорява, превзема някого или нещо. Покорител на диваците. Покорител на ж... |
| покорителка - мн. покорителки, ж. Жена покорител. |
| покорство - само ед. Пълно подчинение, предаване във властта на друг. |
| покоря - покориш, мин. св. покорих, мин. прич. покорил, св. — вж. покорявам. |
| покорявам - покоряваш, несв. и покоря, св. 1. Кого/ какво. Подчинявам на своята власт. Покорявам света. 2. Прен. Какво. Изкачвам връх или друг... |