Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
пек - пекът, пека, мн. пекове, (два) пека, м. Силна горещина, жега. Войникът в студ и пек стои на пост.
пека - печеш, мин. св. пекох, мин. прич. пекъл, несв. 1. Какво. Поставям във фурна/пещ нещо, за да стане готово за употреба. Пека хляб. П...
пекар - пекарят, пекаря, мн. пекари, м. Човек, който пече хляба. // прил. пекарски, пекарска, пекарско, мн. пекарски.
пекарка - мн. пекарки, ж. Жена пекар.
пеквам - пекваш, несв. и пекна, св. За слънце. 1. Започвам да грея силно. 2. От време на време грея.
пекна - пекнеш, мин. св. пекнах, мин. прич. пекнал, св. — вж. пеквам.
пексимет - само ед. Остар. Препечен хляб; сухар, галета.
пектин - само ед. Органично вещество от групата на полизахаридите, което се съдържа в плодовете и се използва в консервната промишленост по...
пелена - мн. пелени, ж. 1. Текстилно парче, в което се повива новородено. Плетена пелена. 2. Прен. Плътна непрозрачна обвивка около нещо. Г...
пеленаче - мн. пеленачета, ср. Малко дете, което още се повива в пелени; бебе, новородено.
пелерина - мн. пелерини, ж. 1. Наметка. 2. Горна дреха без ръкави, обикновено с качулка.
пелети - само мн. Кулинарно изделие — пържени фигури от картофено или царевично брашно.
пеликан - мн. пеликани, (два) пеликана, м. Голяма водоплаваща птица с дълъг клюн и разположена под него кожена торба, в която се събира риба...
пелин - само ед. 1. Тревисто растение с горчив вкус, което се използва в медицината. 2. Вино, в което е добавена билкова отвара, съдържаща...
пелте - мн. пелтета, ср. Сгъстен сок от варени плодове и захар, който след охлаждането си става на желе.
пелтек - мн. пелтеци, м. Пренебр. Човек, който при говорене пелтечи, заеква.
пелтеча - пелтечиш, мин. св. пелтечих, мин. прич. пелтечил, несв. 1. Пренебр. Заеквам, запъвам се при говорене поради говорен дефект, силно ...
пембен - пембена, пембено, мн. пембени, прил. Ярък светлочервен или розов цвят. Пембена кърпа.
пемза - само ед. Лек порест камък, който се използва за изтриване или полиране. Изтърка краката си е пемза.
пендара - мн. пендари, ж. 1. Златна монета от 5 наполеона, употребявана и като накит. 2. Голяма златна монета, носена като накит. Подариха й...
пенест - пенеста, пенесто, мн. пенести, прил. Който е с пяна; образуващ пяна. Пенести вълни.
пенис - мн. пениси, (два) пениса, м. Спец. Мъжки полов орган.
пеницилин - само ед. Вид лекарство - антибиотик, получен от гъбна плесен, който предотвратява растежа на много бактерии. // прил. пеницилинов,...
пенкилер - само ед. 1. Разг. Лекарство, което лекува всички болести. 2. Прен. Човек, който се наема да извърши всяка работа.
пенлив - пенлива, пенливо, мн. пенливи, прил. Който има свойството да образува много пяна. Пенлива бира. Пенлив шампоан. // същ. пенливост,...
пенсионер - мн. пенсионери, м. Човек, който получава пенсия. // прил. пенсионерски, пенсионерска, пенсионерско, мн. пенсионерски.
пенсионерка - мн. пенсионерки, ж. Жена пенсионер.
пенсионирам - пенсионираш, несв. и св.; кого. Освобождавам от трудова дейност и давам пенсия. Пенсионираха го по болест. — пенсионирам се. Придо...
пенсия - мн. пенсии, ж. Периодично парично възнаграждение за прослужени години, нетрудоспособност, злополука, инвалидност или при смърт на ...
пенсне - мн. пенснета, ср. Очила без дръжки, които се закрепват само върху носа.
пентагон - мн. пентагони, (два) пентагона, м. 1. Петоъгълник. 2. Само ед. Министерство на военните работи в САЩ, чиято сграда има форма на пе...
пеньоар - мн. пеньоари, (два) пеньоара, м. Дълга женска домашна дреха.
пеня - пениш, мин. св. пених, мин. прич. пенил, несв.; какво. Правя да стане на пяна. Вятърът пенеше вълните. - пеня се. 1. Ставам на пян...
пепел - пепелта, само ед., ж. 1. Прахоподобна маса, която остава след нещо изгоряло. Пепел от цигара. 2. Разг. Прах. Пепел покриваше къщит...
пепелив - пепелива, пепеливо, мн. пепеливи, прил. 1. С цвят на пепел; сив. 2. Покрит с пепел.
пепелище - мн. пепелища, ср. Покрито с пепел място след пожар.
пепелник - мн. пепелници, (два) пепелника, м. Съд за събиране на пепел. Остави угарката в пепелника.
пепеляв - пепелява, пепеляво, мн. пепеляви, прил. Пепелив (в 1 знач.).
пепелянка - мн. пепелянки, ж. Вид отровна змия със зигзагообразна линия по гърба, която се среща и у нас.
пепеляшка - мн. пепеляшки, ж. Момиче, което играе в пепел или върши тежка, мръсна работа (по името на героинята от народните приказки).
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: