| Буква П |
|---|
| почудя се - почудиш се, мин. св. почудих се, мин. прич. почудил се, св. — вж. почудвам се. |
| пошепвам - пошепваш, несв. и пошепна, св.; какво. 1. Шепна малко или за кратко време. 2. Шепна в определен единичен случай. |
| пошепна - пошепнеш, мин. св. пошепнах, мин. прич. пошепнал, св. — вж. пошепвам. |
| пошивам - пошиваш, несв. и пошия, св. 1. Шия малко или за кратко време. 2. Бродирам. Пошивам на панама. |
| пошия - пошиеш, мин. св. поших, мин. прич. пошил, св. — вж. пошивам. |
| пошлост - пошлостта, мн. пошлости, ж. 1. Простащина, безвкусица. 2. Обикн. мн. Думи, които изразяват простащина. Говориш пошлости. |
| пошушвам - пошушваш, несв. и пошушна, св.; какво. Шушна еднократно, в определен единичен случай. |
| пошушна - пошушнеш, мин. св. пошушнах, мин. прич. пошушнал, св. — вж. пошушвам. |
| поща - мн. пощи, ж. 1. Учреждение за препращане на писма, вестници, списания, пари и др. от един адрес на друг, както и сградата на това ... |
| пощада - само ед. Проява на състрадание, жалост, милост към някого, който по различни причини е зависим. Убивам без пощада. |
| пощаджия - мн. пощаджии, м. Разг. 1. Човек, който работи в поща. 2, Човек, който носи пощата; пощальон, раздавач. |
| пощадя - пощадиш, мин. св. пощадих, мин. прич. пощадил, св. — вж. пощадявам. |
| пощадявам - пощадяваш, несв. и пощадя, св. 1. Кого. Проявявам пощада. Пощади детето! 2. Прен. Какво. Запазвам от разруха; съхранявам. При бомб... |
| пощальон - мн. пощальони, м. Човек, който носи пощата; раздавач, пощаджия. |
| поще ми се - мин. св. пощя ми се, мин. прич. пощял ми се, св. — вж. пощява ми се. |
| пощелив - пощелива, пощеливо, мн. пощеливи, прил. Разг. На когото, като види някой да яде нещо, му се пощява. // същ. пощеливост, пощеливост... |
| пощенец - мн. пощенци, м. Пощенски служител. |
| пощенка - мн. пощенки, ж. Жена пощенец. |
| пощръклея - пощръклееш, мин. св. пощръклях, мин. прич. пощръклял, св. — вж. пощръклявам. |
| пощръклявам - пощръкляваш, несв. и пощръклея, св. 1. Започвам да щръклея. 2. Щръклея малко. |
| пощурея - пощурееш, мин. св. пощурях, мин. прич. пощурял, св. — вж. пощурявам. |
| пощуря - пощуриш, мин. св. пощурих, мин. прич. пощурил, св. — вж. пощурявам. |
| пощурявам - пощуряваш, несв. и пощуря, св.; кого. Правя да стане щур или като щур. |
| пощя - пощиш, мин. св. пощих, мин. прич. пощил, несв. 1. Кого/какво. Чистя паразити от тялото или дрехите на човек. Пощя детето. 2. Прен.... |
| пощява ми - (или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и поще ми се, св. Приисква ми се да хапна нещо, което някой яде пред мен. |
| поя - поиш, мин. св. поих, мин. прич. поил, несв. 1. Какво. Водя животни да пият вода или им давам да пият. 2. Разг. Кого. Черпя с много... |
| поява - мн. появи, ж. Появяване. Първа поява на сцената. |
| появя се - появиш се, мин. св. появих се, мин. прич. появил се, св. — вж. появявам се. |
| появявам се - появяваш се, несв. и появя се, св. Явявам се изведнъж, еднократно; показвам се. // същ. появяване, ср. |
| поялник - мн. поялници, (два) поялника, м. Инструмент, с който се запоява. |
| пояс - мн. пояси, (два) пояса, м. 1. Истор. Специално изтъкано домашно платно за опасване около кръста. Навивам пояс. 2. Широка ивица от ... |
| пояснение - мн. пояснения, ср. Поясняване; обяснение. |
| пояснителен - пояснителна, пояснително, мн. пояснителни, прил. Който служи за пояснение. |
| поясня - поясниш, мин. св. поясних, мин. прич. пояснил, св. — вж. пояснявам. |
| пояснявам - поясняваш, несв. и поясня, св.; какво. Правя нещо да стане по-ясно, по-разбираемо; обяснявам, тълкувам, разяснявам. // същ. поясня... |
| пра- - Първа съставна част на съществителни и прилагателни имена със значение: 1. Отношение на родство при (минимум) две поколения разлик... |
| прабаба - мн. прабаби, ж. Майка на бабата или на дядото. |
| прабивавам - пребиваваш, несв. Намирам се, живея някъде (обикновено временно). Пребивавам тук от една седмица. |
| прабългарин - мн. прабългари, м. Член на тюркско племе, което полага основите на българската държава през VII век. // прил. прабългарски, прабъл... |
| прабългарка - мн. прабългарки, ж. Жена прабългарин. |