| Буква П |
|---|
| поразя - поразиш, мин. св. поразих, мин. прич. поразил, св. — вж. поразявам. |
| поразявам - поразяваш, несв. и поразя, св. 1. Кого/какво. Нанасям поражение, щета, вреда. Болестта го порази. Поразявам противник. 2. Какво. П... |
| порасна - пораснеш, мин. св. пораснах, мин. прич. пораснал, св. — вж. пораствам. |
| пораста - порастеш, мин. св. порастох, мин. прич. порасъл, св. Порасна. |
| пораствам - порастваш, несв. и порасна, св. 1. Ставам по-висок чрез растене; издължавам се, източвам се. 2. Ставам по-възрастен, зрял, отговор... |
| порвам - порваш, несв. и порна, св. 1. Какво. Поря малко, поединично или за миг. 2. Прен. Жарг. Кого. Скъсвам на изпит. Как само ме порна. |
| поред - нареч. Един след друг, без да се променя реда. |
| пореден - поредна, поредно, мн. поредни, прил. Който следва след друг; следващ. Пореден номер. Поредна глупост. |
| поредица - мн. поредици, ж. Дълга редица от еднакви или еднотипни неща; серия. |
| порежа - порежеш, мин. св. порязах, мин. прич. порязал, св. — вж. порязвам. |
| порека - поречеш, мин. св. порекох, мин. прич. порекъл. св. — вж. пореквам. |
| пореквам - порекваш, несв. и порека, св.; какво, на кого. Разг. Опитвам се да кажа нещо на някого или му казвам малко, като на шега; подхвърл... |
| порест - пореста, поресто, мн. порести, прил. Който има пори. |
| поречие - мн. поречия, ср. Земите, които се намират край коритото на река; долина на река. Поречието на Вит. |
| порив - мн. пориви, (два) порива, м. 1. Внезапна проява на чувство, желание; стремеж, устрем. Благороден порив. 2. Внезапно усилване на вя... |
| поривист - поривиста, поривисто, мн. поривисти, прил. 1. За човек — който действа според поривите си. Поривист характер. 2. Стремителен, буен... |
| порицавам - порицаваш, несв. и порицая, св.;кого. Изказвам неодобрение, недоволство; осъждам. // същ. порицаване, ср. |
| порицание - мн. порицания, ср. Порицаване, упрек, неодобрение. |
| порицая - порицаеш, мин. св. порицах, мин. прич. порицал, св. — вж. порицавам. |
| поркам - поркаш, несв. Жарг. Пия (алкохолно питие). |
| порна - порнеш, мин. св. порнах, мин. прич. порнал, св. — вж. порвам. |
| порно- - Първа съставна част на сложни думи, която означава порнографски, напр. порнофилм, порносписание, порнороман и др. |
| порнография - мн. порнографии, ж. 1. Само ед. В литературата, печата, изкуството — грубо натуралистично изобразяване на половия живот. 2. Обикн.... |
| поробвам - поробваш, несв. и поробя, св. 1. Кого. Превръщам в роб. Поробвам деца. 2. Какво. Поставям под своя власт. Поробвам народи. — пороб... |
| поробен - поробена, поробено, мн. поробени, прил. Който е попаднал в робство. |
| поробител - поробителят, поробителя, мн. поробители, м. Този, който поробва. |
| поробя - поробиш, мин. св. поробих, мин. прич. поробил, св. — вж. поробвам. |
| порода - мн. породи, ж. 1. Разновидност у едни и същи животни или растения, която се отличава с предавани по наследство еднакви признаци; с... |
| породен - породена, породено, мн. породени, прил. Който е роден скоро след друг брат или сестра. Породено дете. |
| породист - породиста, породисто, мн. породисти, прил. Който е от добра порода. Породист кон. |
| породя - породиш, мин. св. породих, мин. прич. породил, св. — вж. пораждам. |
| пороен - поройна, поройно, мн. поройни, прил. Който е като порой; буен, проливен. Поройна река. Поройни дъждове. |
| порозовея - порозовееш, мин. св. порозовях, мин. прич. порозовял, св. — вж. порозовявам. |
| порозовявам - порозовяваш, несв. и порозовея, св. Ставам розов. |
| пороище - мн. пороища, ср. Място, където минава порой (в 1 знач.). |
| порой - пороят, пороя, мн. порои, (два) пороя, м. 1. Силен, буен поток след дъжд. 2. Само ед. Силен дъжд. |
| порок - мн. пороци, (два) порока, м. Отрицателно качество на човек; недостатък. Пушенето е опасен порок. • Порок на сърцето. Вид болест на... |
| поронвам - поронваш, несв. и пороня, св.; какво. 1. Роня малко, за кратко време. Пороних грозде. 2. Събарям чрез ронене. Поронвам цветове. |
| пороня - порониш, мин. св. пороних, мин. прич. поронил, св. — вж. поронвам. |
| порочен - порочна, порочно, мн. порочни, прил. 1. Който има порок или е свързан с порок (предимно с разврат); безнравствен, неморален, развр... |