трошиш, мин. св. троших, мин. прич. трошил, несв.; какво. 1. Правя на части, на късове. Троша камъни. 2. Повреждам, правя негодно, като разделям на части; чупя. Защо трошиш играчките? 3. Разбивам черупката на плод, за да извадя съдържанието му. Троша орехи. 4. Роня, правя на трохи. Троша хляб. — троша се. Ставам на части, на късове. • Троша си главата. Разг. Излагам се на опасност, като извършвам сам някаква работа.

ако видиш или използваш насън, ще постигнеш успехите си с помощта на хитрост или тайни умения.

crumble