въпр. мест. 1. При
въпрос за същността на
предмет или предмети.
Какво е това? Какво има в чантата ти? 2. При въпрос за същността на
действие или
състояние. Какво правиш? Какво каза той? Какво му е на детето? 3. Като съюз. За въвеждане на подчинени изречения в 1 или 2 значение. Не знам какво да правя. 4. Като нареч. За основание, причина при израз на възражение. Какво ще ми обясняваш, всичко е ясно! Какво ми приказва тоя! 5. Като част. При въпрос за допълнителна информация поради недочуване, неразбиране.
— Какво, не чух добре? — Какво? Говори по-ясно! • Какво да е. Неопр. мсст. Нещо, без значение какво. Ще хапна какво да е, и тръгвам!
каквото относ. мест. 1. За въвеждане на подчинено определително изречение. Всичко, каквото поискам, го има на нашия пазар. 2. За въвеждане на подчинено допълнително изречение. Все ще каже каквото не трябва. 3. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за основание и причина. Каквото се е захладило, ще отиде до края на месеца. • Каквото и да е.