дробиш, мин. св. дробих, мин. прич. дробил, несв.;
какво. 1.
Разделям на малки, дребни парчета (обикн. с неправилна
форма).
Дробя хляб. 2. Разг. Разделям на малки части. Дробя
имот. — дробя се. Ставам на малки, дребни парчета. Хлябът се дроби. • Каквото съм дробил, това ще сърбам. Ще получа съответстващото на действията ми, което обикн. е неприятно.