Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Ч
чиреп - мн. чирепи, (два) чирепа, м. Диал. Парче от счупен глинен или порцеланов съд.
чирикам - чирикаш, несв. За птица — издавам висок звук; цвъртя, чуруликам.
чироз - мн. чирози, (два) чироза, м. 1. Осолена сушена скумрия. 2. Прен. Разг. Много слаб, сух човек. • Като чироз. Извънредно слаб.
числен - числена, числено, мн. числени, прил. 1. Който е изразен в число, в брой. Числен състав. 2. Който е съставен от числа. Числен израз...
числител - числителят, числителя, мн. числители, (два) числителя, м. Числото над чертата в проста дроб, делимото в дробта.
числителен - числителна, числително, мн. числителни, прил. • Числително име/Числително. Спец. Част на речта, която показва количеството или пор...
число - мн. числа, ср. 1. Математическа величина — понятие за количество, с което се брои и смята. Цели числа. Рационални числа. 2. Разг. ...
числя се - числиш се, мин. св. числих се, мин. прич. числил се, несв. Влизам в състав; включвам се, спадам. Той се числи към друга партия.
чист - чиста, чисто, мн. чисти, прил. 1. Който не е изцапан, не е мръсен. Чиста блуза. Чиста вода. 2. Който поддържа чистота. Чисти хора....
чистач - мн. чистачи, м. Работник, чието занаят е да чисти.
чистачка - мн. чистачки, ж. Жена чистач.
чистене - мн. чистения, ср. Отстраняване на нечистотията. Пролетно чистене.
чистилище - мн. чистилища, ср. Според християнските вярвания — място, където душите на умрелите се пречистват от греховете си, преди да отидат...
чистка - мн. чистки, ж. Отстраняване на неудобни лица от политическа групировка или друга организация.
чистник - мн. чистници, м. Лице, което поддържа чистота.
чисто - нареч. 1. Без замърсявания. В стаята е чисто. 2. Без друг примес. 3. Ясно, отчетливо, правилно. Говоря чисто. 4. Изключително, пре...
чистокръвен - чистокръвна, чистокръвно,мн. чистокръвни, прил. 1. Който няма примес кръвта си; породист. Чистокръвен кон. 2. Прен. Разг. Същински...
чистосърдечен - чистосърдечна, чистосърдечно, мн. чистосърдечни, прил. Искрен, откровен, непресторен. Чистосърдечна жена. Чистосърдечно признание....
чистота - само ед. Качество на чист.
чистофайник - мн. чистофайници, м. Разг. Човек, който проявява пресилен стремеж към чистота; чистник.
чистофайница - мн. чистофайници, ж. Разг. Жена чистофайник.
чистя - чистиш, мин. св.чистих, м прич. чистил, несв.; какво. 1. Правя да стане чист, отстранявам нечистотиите. Чистя жилището си. 2. Осво...
чит - междум. За изпъждане на куче; чиба.
читав - читава, читаво, мн. читави, прил. Разг. Невредим, цял.
читак - мн. читаци, м. Остар. Пренебр. Турчин.
читалище - мн. читалища, ср. 1. Културна институция за разпространяване на знания и култура, ссобено активна през Възраждането. 2. Сграда, в ...
читалня - мн. читални, ж. Помещение в библиотека, предназначено за четене. Университетски читалня. Читалня за специализирана литература.
читанка - мн. читанки, ж. 1. Учебник в началните класове с избрани текстове за обучение в четене. 2. Прен. Жарг. Ученик, който много чете: з...
читател - читателят, читателя, мн. читатели, м. 1. Човек, който чете напечатано произведение. Вестникът помества писма на читатели. Брой по ...
читателка - мн. читателки, ж. Жена читател.
чифлик - мн. чифлици, (два) чифлика, м. Частно имение край населено място за земеделие и скотовъдство.
чифликчия - мн. чифликчии, м. Собственик на чифлик. // прил. чифликчийски, чифликчийска, чифликчийско, мн. чифликчийски.
чифт - чифтът, чифта, мн. чифтове, (два) чифта, 1. Два еднакви предмета, които се ползват заедно. Нов чифт обувки. 2. Двойка животни за р...
чифте - мн. чифтета, ср. Разг. Ловна пушка с две цеви; двуцевка. • Хвърлям чифте. Разг. За животно — ритам едновременно с двата задни крак...
чифтосам - чифтосаш, св. - вж. чифтосвам.
чифтосвам - чифтосваш, несв. и чифтосам, св. какво. Разг. 1. Събирам два предмета, за да образувам чифт. 2. Събирам две противоположни по пол ...
чифут - мн. чифути, м. Остар. Пренсбр. Евреин.
чичероне - мн. чичеронета, м. Остар. Човек, който съпровожда група в музей и разяснява експонатите или забележителностите; екскурзовод, гид.
чичо - мн. чичовци, м. 1. Брат на бащата по отношение на децата му. Имам двама чичовци. 2. Разг. Обръщение към по-възрастен мъж без налич...
чичопей - чичопеят, чичопея, мн. чичопеи, (два) чичопея, м. Диал. Авлига.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: