ofertini.com
Буква Ч
член - членът, члена, мн. членове, (два) члена, м. 1. Лице, което влиза в състава на общност или организация. Член на правителството. Чле...
членест - членеста, членесто, мн. членести, прил. Който е образуван от членчета.
членестоного - мн. членестоноги, ср. Безгръбначно животно, чиито крайници и тяло са съставени от членчета.
членоразделен - членоразделна, членоразделно, мн. членоразделни, прил. Който отчетливо се разделя на части. Членоразделна реч. // нареч. членоразд...
членски - членска, членско, мн. членски, прил. Който се отнася до член на организация. Членска маса. Членски внос.
членство - само ед. Участие в организация като член. Прекратявам членството си в партия.
членувам - членуваш, несв.; в какво. Участвам в състава на организация, група като неин член. Членувам в партия.
членче - мн. членчета, ср. Една от частите, на които видимо се разделя тялото на някои животни (раци, паяци, насекоми).
чобан - мн. чобани, м. Разг. Овчар, пастир.
човек - мн. хора, след дума за количество души, м. 1. Живо същество, което е способно да мисли и говори и води обществен живот. 2. Лице с ...
човекоден - мн. човекодни, (два) човекодена, м. Единица за отчитане на работно време, равна на работата, която се извършва от един човек за ед...
човеколюбец - човеколюбци, м. Човек, който обича хората; хуманист.
човеколюбие - само ед. Качество на човеколюбец; хуманизъм.
човекоподобен - човекоподобна, човекоподобно, мн. човекоподобни, прил. Който прилича на човек. Човекоподобна маймуна.
човекоядец - мн. човекоядци, м. Член на нецивилизовано племе, което яде човешко месо; канибал.
човекоядка - мн. човекоядки, ж. Жена човекоядец.
човече - мн. човечета, ср. Малък, дребен човек.
човечен - човечна, човечно, мн. човечни, прил. Който проявява отзивчивост, състрадателност; човеколюбив, хуманен, милостив. // нареч. човечн...
човечество - само ед. Човешкият род.
човешки - човешка, човешко, мн. човешки, прил. 1. Който принадлежи на човек. Човешка ръка. Човешки ум. 2. Който е присъщ на човек. Човешка р...
човка - мн. човки, ж. Рогов израстък у птиците, който е продължение на лицевата кост и долната челюст; клюн. • Затваряй си човката. Жарг. ...
човъркам - човъркаш, несв. 1. Какво. Чопля, дълбая. Човъркам телевизора. 2. За червей — прояждам, дълбая. Някакъв червей човъркаше по цяла но...
чоглаво - нареч. Разг. Неприятно, неудобно. Чоглаво ми е.
чоп - чопът, чопа, мн. чопове, (два) чопа, м. Разг. Жребий. Хвърлям чоп. Тегля чоп.
чопля - чоплиш, мин. св. чоплих, мин. прич. чоплил, несв.; какво. 1. Ровя с пръст или с приспособление; дълбая. Не чопли раната. 2. Прен. ...
чорапи - чорап, м. Част от облеклото — изделие, което се обува върху краката. Дълги чорапи. Бели къси чорапи. Копринени чорапи. // същ. ума...
чорба - мн. чорби, ж. 1. Течно ястие, приготвено чрез варене; супа. Шкембе-чорба. Бобена чорба. 2. Прен. Пренебр. Смес от несъвместими, от...
чорбаджия - мн. чорбаджии, м. 1. Истор. Едър собственик по време на турското робство в България. 2. Разг. Едър собственик, богаташ. 3. Разг. С...
чорлав - чорлава, чорлаво, мн. чорлави. Пренебр. 1. Който е с невчесана коса; рошав.2. За брада, коса — невчесан, рошав.
чорльо - мн. чорльовци, м. Пренебр. Чорлав човек.
чорля - чорлиш, чорлих, чорлил, несв. Разг. Роша. — Чорля се. Роша се.
чорт - чортът, чорта, мн. чортове, (два) чорта.Остар. Дявол.
чоха - само ед. Остар. Сукно. // прил. чохен.
чревен - чревна, чревно, мн. чревни, прил. Който се отнася до черва. Чревно разстройство.
чрез - предлог. 1. За изразяване на средство, оръдие на действие; посредством. Той говори чрез устата на учениците си. 2. За изразяване н...
чрезмерен - чрезмерна, чрезмерно, мн. чрезмерни, прил. Прекалено голям, огромен.
чубрица - само ед. Градинско растение със ситни продълговати листа и приятен аромат, което се използва като подправка.
чувал - мн. чували, (два) чувала, м. Голяма торба от плат, зебло или найлон за съхранение на вещества в насипно състояние, на зърнени хран...
чувам - чуваш, несв. и чуя, св. 1. Какво. Възприемам със слуха си звукове. Не чувам добре какво говориш. 2. Притежавам способност да възпр...
чувствам - чувстваш, несв. 1. Изпитвам някакво чувство. Чувствам радост. 2. Имам сетивно усещане; усещам. Не чувствам болка. 3. Какво. Възпри...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред:
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

Приятели: Всички оферти, Всички почивки