| Буква Ч |
|---|
| чаровен - чаровна, чаровно, мн. чаровни, прил. Който притежава или изразява чар; пленителен, обаятелен, прелестен. Чаровно момиче. Чаровна у... |
| чародеен - чародейна, чародейно, мн. чародейни, прил. 1. Който върши чудеса; вълшебен. 2. Който покорява с чара си; прелестен. |
| чародей - чародеят, чародея, мн. чародеи, м. Вълшебник, магьосник. Като чародей лекарят премахна болката. // прил. чародейски. |
| чародействам - чародействаш, несв. Върша чародейство. |
| чародейство - мн. чародейства, ср. 1. Магия, вълшебство. 2. Въздействие на нещо, което притежава чар; обаяние. |
| чародействувам - чародействуваш, несв. Чародействам. |
| чартизъм - само ед. Истор. Работническо движение в Англия през 30 — 40-те год. на XIX в. |
| чартърен - чартърна, чартърно, мн. чартърни, прил. Който се извършва не по разписание, а по договор за определен ден и посока. Чартърен полет... |
| чаршаф - мн. чаршафи, (два) чаршафа, м. Покривка за легло, която е част от спалното бельо. Бял чаршаф. Копринен чаршаф. Горен чаршаф. Долен... |
| чаршафосам - чаршафосаш, св. - вж. чаршафосвам. |
| чаршафосвам - чаршафосваш, несв. и чаршафосам, св.; какво. Разг. Снабдявам с чаршаф, поставям одеяло, юрган и др. в чаршаф. |
| чаршия - мн. чаршии, ж. Остар. Търговска улица или център.// прил. чаршйиски. |
| час - часът, часа, мн. часове, (два) часа. 1. Мерна единица за време, която се равнява на една двадесет и четвърта част от денонощието, ... |
| часов - часова, часово, мн. часови, прил. Който се отнася до час. Часови пояси. |
| часови - часовият, часовия, мн. часови. Военнослужещ, който стои на пост; часовой. |
| часовник - мн. часовници, (два) часовника. Уред за измерване на времето в денонощието. Стенен часовник. Електронен часовник. |
| часовникар - часовникарят, часовникаря, мн.часовникари, м. Човек, който прави или поправя часовници. // прил. часовникарски. |
| часовой - часовоят, часовоя, мн. часовои. Остар. Часови. |
| часослов - мн. часослови, (два) часослова. м. Спец. Църковна книга с молитви за различни часове на денонощието. |
| част - часттa, мн. части. 1. Къс, отделна единица от нещо цяло. Разделих ябълката на три части. 2. Съставен елемент на механизъм, органи... |
| частен - частна, частно, мн. частни, прил. 1. Който не е държавна собственост, а принадлежи на отделно лице или на група лица. Частен униве... |
| частица - мн. частици, ж. 1. Малка дребна част от нещо. В окото му попадна частица от счупената чаша. 2. Прен. Малко количество или малка ст... |
| частичен - частична, частично, мн. частични, прил. Който обхваща само част от нещо; непълен. Частичен успех. Частична амнистия. // нареч. час... |
| частник - мн. частници, м. Лице, което работи за своя сметка, а не в държавно предприятие или кооперация. |
| частно - мн. частни, ср. Спец. В математиката - резултат от действие делене. |
| частно- - Първа съставна част на сложни думи със значение частен, напр. частнонаучен, частностопански, частнособственически и др. |
| частушка - мн. частушки, ж. Произведение на устното руско народно творчество — хумористично двустишие или четиристишие, изпълнявано с ритмиче... |
| чат - междум. 1. За наподобяване на звук от удар на твърди предмети. 2. За наподобяване на звук от конски копита при движение. 3. За нап... |
| чат-пат - нареч. Разг. 1. От време на време, понякога. 2. На отделни места; тук-там. 3. Малко, в слаба степен. Говоря английски чат-пат. |
| чатал - мн. чатали, (два) чатaла, м. 1. Дървен прът, раздвоен в края си; разсоха. 2. Прен. Разг. Част от човешкото тяло - от кръста на... |
| чаткам - чаткаш, несв. Разг. 1. Издавам рязък звук "чат" при удряне. Камъните чаткаха по железния покрив. 2. Издавам рязък звук п... |
| чауш - мн. чауши, м. Истор. 1. Турски сержант. 2. Въоръжен турски пазач. |
| чаша - мн. чаши, ж. 1. Неголям съд, отворен отгоре, който се използва за пиене на течности. Кристална чаша. Чаена чаша. 2. Количеството т... |
| чашка - мн. чашки, ж. 1. Малка чаша. Ракиена чашка. 2. Спец. Външна зелена обвивка от цвят на растение. 3. Цвят с форма на чаша. Лалето ра... |
| чашкодрен - мн. чашкодрени, (два) чашкодрена, м. Храстовидно растение с красив червен плод от четири сраснали кутийки с по едно оранжево зърно... |
| чвор - чворът, чвора, мн. чворове, (два) чвора, м. Основа на клон в стъблото на дърво или в греда, дъска и др.; чеп. |
| чворест - чвореста, чворесто, мн. чворести, прил. Който е покрит с чворове; чепат. |
| че - съюз. 1. За въвеждане на подчинено допълнително изречение, което предава съобщение от говорещото лице или възпроизвежда съобщение.... |
| чебър - мн. чебъри, (два) чебъра, м. Диал. Дървен съд за течности, подобен по форма на каца, с дръжки като уши за носене. |
| чевръст - чевръста, чевръсто, мн. чевръсти, прил. Разг. Сръчен, бърз, пъргав. Чевръста жена.// нареч. чевръсто. Тя чевръсто шеташе. |