| Буква И |
|---|
| иззвънявам - иззвъняваш, несв. и иззвъня, св. Издавам звън един път или няколко пъти по един. Телефонът иззвъня. |
| иззема - изземеш, мин. св. иззех, мин. прич. иззел, св. — вж. изземвам. |
| изземам - изземаш, несв. Изземвам. |
| изземвам - изземваш, несв. и иззема, св.; какво. 1. Вземам, обикн. насилствено, от някого в големи количества или от много хора в полза обикн... |
| иззидам - иззидаш, св. — вж. иззидвам. |
| иззидвам - иззидваш, несв. и иззидам, св. Зидам докрай. За един ден иззидват една стена. |
| иззиждам - иззиждаш, несв. Иззидвам. |
| изигравам - изиграваш, несв. и изиграя, св. 1. Какво. Играя от началото докрай игра (в 1, 2, 3, 6, 7 и 8 знач.). Изиграх две игри на тенис. Из... |
| изиграя - изиграеш, мин. св. изиграх, мин. прич. изиграл, св. — вж. изигравам. |
| изискам - изискаш, св. - вж. изисквам. |
| изискан - изискана, изискано, мн. изискани, прил. Който е съвършен, издържан, фин, изящен. Изискано държание. Изискан парфюм. Изискан рестор... |
| изискано - нареч. Съвършено, с финес, с изящество, издържано. Държи се изискано. |
| изисквам - изискваш, несв. и изискам, св.; какво. 1. Искам официално (чрез документи) да ми се предостави или да се направи нещо. Изисквам до... |
| изискуем - изискуема, изискуемо, мн. изискуеми, прил. Спец. Който се изисква, изискван. Изискуемо образование. Изискуеми размери. |
| изкажа - изкажеш, мин. св. изказах, мин. прич. изказал, св. — вж. изказвам. |
| изказвам - изказваш, несв. и изкажа, св. 1. Какво. Изричам, произнасям; казвам. Оставете ме да изкажа думата си. 2. Какво. Изричам, произнася... |
| изкалвам - изкалваш, несв. и изкалям, св. 1. Какво/кого. Изцапвам с кал, окалвам. 2. Прен. Кого. Оклеветявам, окалвам, очерням. Изкалвам имет... |
| изкалъпвам - изкалъпваш, несв. и изкалъпя, св.; какво. 1. Направям, без да имам нужните материали или квалификация; фабрикувам като по калъп. 2... |
| изкалъпя - изкалъпиш, мин. св. изкалъпих, мин. прич. изкалъпил, св. — вж. изкалъпвам. |
| изкалям - изкаляш, св. - вж. изкалвам. |
| изкапвам - изкапваш, несв. и изкапя, св. 1. Какво) кого. Окапвам веднъж или всички по веднъж. Изкапах си дрехите. 2. Капя до изчерпване. Вода... |
| изкапя - изкапеш, мин. св. изкапах, мин. прич. изкапал, св. — вж. изкапвам. |
| изкарам - изкараш, св. — вж. изкарвам. |
| изкарвам - изкарваш, несв. и изкарам, св. 1. Какво/кого. Управлявам, водя, карам навън, нагоре или пред другите, на открито. Изкарвам колата ... |
| изкатервам - изкатерваш, несв. и изкатеря, св.; какво. Преодолявам чрез катерене. — изкатервам се/изкатеря се. Изкачвам се чрез катерене. Изкат... |
| изкатеря - изкатериш, мин. св. изкатерих, мин. прич. изкатерил, св. — вж. изкатервам. |
| изкача - изкачиш, мин. св. изкачих, мин. прич. изкачил, св. — вж. изкачвам. |
| изкачвам - изкачваш, несв. и изкача, св.; какво. Движа се нагоре, преодолявам височина. Изкачвам връх. Изкачвам височина. - изкачвам се/изкач... |
| изкашля - изкашлиш, мин. св. изкашлях и изкашлих, мин. прич. изкашлял и изкашлил, св. — вж. изкашлям. |
| изкашлям - изкашляш, несв. и изкашля, св.; какво. Чрез кашляне успявам да освободя гърлото си. Изкашлям храчка. — изкашлям се/изкашля се. 1. ... |
| изкипя - изкипиш, мин. св. изкипях, мин. прич. изкипял, св. — вж. изкипявам. |
| изкипявам - изкипяваш, несв. и изкипя, св. 1. За течност или рядка маса — при кипене излизам от съда. 2. Какво. Оставям да изкипи. С този съд ... |
| изкисвам - изкисваш, несв. и изкйсна, св.; какво. Държа във вода с определена цел. Изкисвам месото, за да не мирише. — изкисвам се/изкисна се... |
| изкисна - изкиснеш, мин. св. изкиснах, мин. прич. изкиснал, св. — вж. изкисвам. |
| изкихам - изкихаш, св. — вж. изкихвам. |
| изкихвам - изкихваш, несв. и изкихам. св. 1. Кихвам. 2. Какво. Чрез кихане изхвърлям от устата или от носа си. Изкиха трохи върху масата. — и... |
| изклася - изкласиш, мин. св. изкласих, мин. прич. изкласил, св. — вж. изкласявам. |
| изкласявам - изкласяваш, несв. и изклася, св. 1. За житни растения - пускам клас. 2. Прен. Остар. За ученик - започвам да уча в класове (след о... |
| изклинча - изклинчиш, мин. св. изклинчих, мин. прич. изклинчил, св. — вж. изклинчвам. |
| изклинчвам - изклинчваш, несв. и изклинча, св. Успявам да се измъкна от работа или задължение. Пак изклинчи, не дойде да пренася мебели. |