| Буква И |
|---|
| измет - само ед. Разг. 1. Стари, непотребни вещи за изхвърляне. Не слагай тоя измет в мазето, изхвърли всичко. 2. Прен. Пренебр. Морално д... |
| измета - изметеш, мин. св. изметох, .мин. прич. измел, св. — вж. измитам. |
| изметна - изметнеш, мин. св. изметнах, мин. прич. изметнал, се. — вж. измятам. |
| измивам - измиваш, несв. и измия, се. 1. Какво/ кого. Мия изцяло или всички. 2. Какво. За дъжд, вода — отнасям, отмивам. Дъждът изми лозунга... |
| измина - изминеш, мин. св. изминах, мин. прич. изминал, св. — вж. изминавам. |
| изминавам - изминаваш, несв. и измина, св. 1. Какво. Минавам определено разстояние. Изминахме пътя от Бургас до Сливен. 2. За период от време ... |
| измислица - мн. измислици, ж. 1. Нещо несъществуващо, нереално, измислено. Поместваха измислици за живот в други светове. 2. Нещо съчинено, пр... |
| измисля - измислиш, мин. св. измислих, мин. прич. измислил, св. — вж. измислям. |
| измислям - измисляш, несв. и измисля, св.; какво. 1. С мислене стигам до идея или решение. Измислихте ли име за бебето? Измислих как да постъ... |
| измитам - измиташ, несв. и измета, св.; какво. 1. Мета изцяло или всички. Измитам коридора. Измитам трите стаи. 2. Отстранявам с метене. Изм... |
| измия - измиеш, мин. св. измих, мин. прич. измил, св. — вж. измивам. |
| измокря - измокриш, мин. св. измокрих, мин. прич. измокрил, св. — вж. измокрям. |
| измокрям - измокряш, несв. и измокря, св.; кого! какво. Правя мокър. Измокрям листа със сълзи. — измокрям се/измокря се. Ставам мокър. Измокр... |
| измолвам - измолваш, несв. и измоля, св.; какво. Чрез дълго молене получавам. Измолих пари за обувки. Измолих да отида на дискотека. |
| измоля - измолиш, мин. св. измолих, мин. прич. измолил, св. — вж. измолвам. |
| изморя - измориш, мин. св. изморих, мин. прич. изморил, св. — вж. изморявам. |
| изморявам - изморяваш, несв. и изморя, св.; кого. Довеждам до умора. Чистенето ме изморява много. — изморявам се/изморя се. Изпитвам умора. |
| измразя - измразиш, мин. св. измразих, мин. прич. измразил, св. - вж. измразявам. |
| измразявам - измразяваш, несв. и измразя, се. 1. Кого. Причинявам простудяване, премръзване. 2. Какво. Причинявам измръзване, повреждане на рас... |
| измръзвам - измръзваш, несв. и измръзна, св. 1. Мръзна дълго, ставам студен, премръзнал. Носът ми измръзна. 2. За растение, животно или човек ... |
| измръзна - измръзнеш, мин. св. измръзнах, мин. прич. измръзнал, св. — вж. измръзвам. |
| измъквам - измъкваш, несв. и измъкна, св. 1. Какво. Изваждам с усилие. Измъквам дърво от земята. Измъквам зъб. 2. Какво. Вадя нещо прибрано, ... |
| измъкна - измъкнеш, мин. св. измъкнах, мин. прич. измъкнал, св. — вж. измъквам. |
| измърся - измърсиш, мин. св. измърсих, мин. прич. измърсил, св. — вж. измърсявам. |
| измърсявам - измърсяваш, несв. и измърся, св.: какво/кого. Правя мръсен, намърсявам. Измърсйх си ръцете. — измърсявам се/измърся се. Ставам мръ... |
| измъча - измъчиш, мин. св. измъчих, мин. прич. измъчил, св. — вж. измъчвам. |
| измъчвам - измъчваш, несв. и измъча, св. 1. Кого. Създавам продължително мъки, трудности; тормозя. Измъчваха го да си признае вината. Измъчва... |
| измъчен - измъчена, измъчено, мн. измъчени, прил. 1. Който е понасял мъки, трудности. Тя е измъчена от неговия характер. 2. Който изглежда и... |
| измяна - мн. измени, ж. 1. Предателство към някого или нещо. Измяна на принципи. 2. Изневяра. Не можа да и прости измяната. |
| измятам - измяташ, несв. и изметна, св.; какво. Причинявам изкривяване. Влагата измята дъските. — измятам се/изметна се. 1. За дъска, плоско... |
| изнамеря - изнамериш, мин. св. изнамерих, мин. прич. изнамерил, св. — вж. изнамирам. |
| изнамирам - изнамираш, несв. и изнамеря, св. 1. Какво. Откривам нещо неизвестно дотогава, изобретявам. Изнамирам желязото. Изнамирам парната м... |
| изнаприкажа - изнаприкажеш, мин. св. изнаприказах, мин. прич. изнаприказал, св. — вж. изнаприказвам. |
| изнаприказвам - изнаприказваш, несв. и изнаприкажа, св.; какво/ на кого. Наприказвам много неща; изпонаприказвам. — изнаприказвам се/изнаприкажа с... |
| изнасилвам - изнасилваш, несв. и изнасиля, св. 1. Кого. Насилвам жена за полов акт. 2. Какво! кого. Насилвам, принуждавам за нещо. Изнасилих го... |
| изнасиля - изнасилиш, мин. св. изнасилих, мин. прич. изнасилил, св. — вж. изнасилвам. |
| изнасям - изнасяш, несв. и изнеса, св. 1. Какво. Нося отвътре навън. Изнесохме гардероба от стаята. Изнесох цветята на балкона. 2. Какво. По... |
| изначален - изначална, изначално, мн. изначални, прил. Който е от самото начало, изконен, първичен. |
| изневеря - изневериш, мин. св. изневерих, мин. прич. изневерил, св. — вж. изневерявам. |
| изневерявам - изневеряваш, несв. и изневеря, св. 1. На кого. Нарушавам верността си към мъж или жена. Жена му му е изневерявала хиляди пъти. 2. ... |