| Буква И |
|---|
| импозантен - импозантна, импозантно, мн. импозантни, прил. Който впечатлява с размери, с вид; внушителен. Импозантна сграда. Импозантно посреща... |
| импонирам - импонираш, несв. и св. Правя голямо впечатление, внушавам уважение към себе си, допадам. Тя ми импонира с изискаността си. |
| импорт - само ед. Внос на стоки от друга страна. |
| импортирам - импортираш, несв. и св. Правя импорт. |
| импотентен - импотентна, импотентно, мн. импотентни, прил. 1. Спец. В медицината — който страда от полово безсилие. 2. Прен. Който е безсилен в... |
| импрегнация - само ед. 1. Напояване на тъкани със специални вещества, за да станат водонепромокаеми. 2. Напояване на дървесина с масла, смоли и ... |
| импрегнирам - импрегнираш, несв. и св.; какво. Извършвам импрегнация. |
| импресарио - мн. импресарии, ср. Лице, което професионално се занимава с уреждане на концерти, на представления. |
| импресионизъм - само ед. Спец. В изкуството — течение, възникнало през втората половина на XIX в., в основата на което стоят непосредствените впеч... |
| импресионист - мн. импресионисти, м. Последовател на импресионизма. Художник импресионист. |
| импресионистка - мн. импресионистки, ж. Жена импресионист. |
| импресия - мн. импресии, ж. 1. Произведение на изкуството или на литературата, посветено на някакво впечатление, чувство или преживяване на т... |
| имприме - мн. импримета, ср. Копринен плат с щампирани шарки. |
| импровизация - мн. импровизации, ж. 1. Импровизиране. 2. Словесно или музикално произведение, създадено по време на изпълнение. |
| импровизирам - импровизираш, несв. и св.; какво. 1. Създавам или изменям произведение на изкуството по време на изпълнение. По време на спектакъл... |
| импулс - мн. импулси, (два) импулса, м. 1. Вътрешен подтик, желание за осъществяване на нещо. Успехът ми даде импулс да се боря. 2. Спец. В... |
| импулсивен - импулсивна, импулсивно, мн. импулсивни, прил. 1. Който е склонен да действа по импулс. Той е много избухлив и импулсивен. 2. Който... |
| импулсирам - импулсираш, несв. и св.; какво/кого. Давам импулс за нещо. Любовта на публиката я импулсира да работи още повече. |
| имунен - имунна, имунно, мн. имунни, прил. Спец. В медицината — който се отнася до имунитет. Имунна защита на организма. • Имунни тела. Сер... |
| имунизация - мн. имунизации, ж. Спец. В медицината — имунизиране. Правя имунизация. |
| имунизирам - имунизираш, несв. и св.; кого. 1. Спец. В медицината — чрез вкарване в организма на ваксина или имунен серум създавам изкуствен им... |
| имунитет - само ед. 1. Спец. В медицината — вродена или придобита невъзприемчивост на организма на някои болести. Получавам имунитет. Загубва... |
| имуно- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до имунитет, напр. имунобиология, имуногенен, имунозащитен, имунот... |
| имунология - само ед. Наука за закономерностите на имунитета при живите организми. |
| имуществен - имуществена, имуществено, мн. имуществени, прил. Който се отнася до имущество. Имуществен спор. |
| имущество - мн. имущества, ср. Всичко, което е притежание на някого — къща, земя, вещи. При бедствието е похабено имущество за милиони левове.... |
| ин- - представка. В състава на думи със значение за включване, напр. инвагинация, инфилтрация. |
| инак - нареч. Иначе. |
| инакъв - инаква, инакво, мн. инакви, показ. мест. Различен от този, за който говорим; не такъв, друг. Дай ми един лист, но не такъв, а инак... |
| инат - само ед. Разг. 1. Твърдоглавие, безсмислено упорство. Гладна е, но от инат не яде. Инатът не му позволява да се извини. 2. Като пр... |
| инатя се - инатиш се, мин. св. инатих се, мин. прич. инатил се, несв. Разг. Проявявам инат. Инати се, не отстъпва от цената. |
| иначе - нареч. 1. По друг начин. Иска ми се да живеем по-иначе. Трябва да работя иначе, не както досега. 2. Поначало, по принцип, изобщо. ... |
| инвазия - само ед. 1. Нахлуване, влизане, нашествие. Инвазия на войски в чужда територия. 2. Спец. В медицината — проникване на болестни при... |
| инвалид - мн. инвалиди, м. Лице, което е с намалена или напълно изгубена работоспособност в резултат от болест или нараняване. • Военноинвал... |
| инвариант - мн. инварианти, (два) инварианта, м. 1. Величина, признак, които остават неизменни при преобразувания. 2. Спец. В езикознанието — ... |
| инвентар - само ед. 1. Движимо имущество на предприятие, учреждение и др. 2. Списък, опис на движимото имущество. // прил. инвентарен, инвент... |
| инвентаризация - мн. инвентаризации, ж. Периодична проверка на инвентара в предприятие, учреждение. Правя инвентаризация. |
| инвентаризирам - инвентаризираш, несв. и св.; какво. Правя инвентаризация. // същ. инвентаризиране, ср. |
| инвенция - само ед. Творческо постижение, хрумване, въображение. |
| инверсия - мн. инверсии, ж. 1. Спец. Изменение на обикновения ред на думите в изречение или словосъчетание, използвано като стилистичен похва... |