мн. съюзи, (два) съюза, м. 1. Тясно
единство,
обединение на отделни лица или групи.
Съюз на демократическите сили. 2.
Обединение,
съглашение, споразумение за постигане на общи цели. Военен съюз. Сключвам съюз. 3. Обществена организация. Съюз на българските художници. Съюз на учените. Творчески съюзи. 4. Спец. В граматиката — част на речта, която съединява простите изречения или техни части. // прил. съюзен, съюзна, съюзно, мн. съюзни. Съюзен договор. Съюзна връзка.