собствена, собствено, мн. собствени, прил. 1. Който принадлежи на някого; частен, свой. Собствена къща. Собствена земя. 2. Свой, личен. Собствено тяло. Собствено мнение. Собствен шофьор. 3. Истински, буквален. В собствения смисъл на думите. Собствена цел. • Собствено име. Име, дадено на човек, животно, град, географски обект.
Съновник: Собственик
че си, ако сънуваш, ще носиш много отговорности, конкуренти ще те дебнат. друг ако е притежател на собственост, ще се облагодетелстваш от чужди успехи и постижения.