вин. остар. своего, дат. остар. своему,
своя, свое, мн. свои, крат. си, възвр. притеж. мест. 1.
Който принадлежи на вършителя на действието.
Пиша със своята
химикалка. 2.
Своеобразен, свойствен само на нещо. Това място има своя прелест. 3. Присъщ на нещо, предназначен за определено обстоятелство. Играта си има своите правила. 4. Който е в близки отношения. Трябва да помогнем на своите хора. • Своего рода. Особен, оригинален. • Държа на своето. Упорито защитавам мнението си.