ръсиш, мин. св. ръсих, мин. прич. ръсил, несв. 1.
Какво.
Пръскам,
разпилявам на дребни частици;
сипя,
посипвам, роня. Ръся захар по пода. 2. Какво/кого. Пръскам, напръсквам с вода (или с друга течност). Ръся панталона, за да го изгладя добре. Попът ни ръси за здраве. 3. Разг. Само в трето лице или безл. Ръмя. Ръси. 4. Разг. Какво. Разпилявам, пилея. Ръсиш пари навсякъде.