мн. камъни, (два) камъка, м. 1. Твърдата минерална маса, която съставя земната кора, като се изключат рудите, и всеки къс от нея. По дъното се виждаха големи бели камъни. 2. Материал от тази маса, използван в строителството. Зид от камък. Облицовка от камък. 3. Минерално образувание в някои органи на човешкия организъм. Камък в бъбреците. Имам камък в жлъчката. 4. Разг. Скъпоценен камък. В Индия има много скъпоценни камъни. Пръстен със скъпоценен камък. // същ. умал. камъче, мн. камъчета, ср. • Крайъгълен камък. Най-съществената част на нещо. • Остър камък. Разг. Несговорчив човек.

Ако видиш в съня си, ще загубиш близък, приятел или роднина.

Stone