| кул - Намерени са 97 думи от търсенето |
|---|
| аул - мн. аули, (два) аула.Истор. Укрепено селище на българите или дворец на прабългарски хан. |
| кол - колът, кола, мн. колове, (два) кола, м. 1. Дебел прът. Отсичам кол. Бия с кол. 2. Прът, заострен в единия край за забиване в земят... |
| кал - калта, само сд., ж. 1. Намекната от вода пръст по земната повърхност. Едва изгазих калта по улиците. 2. Остар. Смес от жълта пръст... |
| куп - купът, купа, мн. купове и купища, (два) купа, м. 1. Струпано на едно място значително количество от някое вещество или много, обик... |
| куб - кубът, куба, мн. кубове, (два) куба, м. 1. Геометрично тяло с шест квадратни стени, както и всеки предмет с такава форма. 2. Спец.... |
| кум - кумът, кума, мн. кумове, м. Който е венчавал някого; кръстник. // прил. кумов, кумова, кумово, мн. кумови. • Ще видим кой кум, кой... |
| кух - куха, кухо, мн. кухи, прил. 1. Който е направен или е станал с празна вътрешност. Кухо дърво. Куха диня. Куха тръба. Кухо място. 2... |
| куц - куца, куцо, мн. куци, прил. Който има болка или недостатък на единия крак и се клати или накланя, като върви. |
| пул - пулът, пула, мн. пулове, (два) пула, м. 1. Остар. Голямо кръгло и плоско копче или пластинка за украса. 2. Кръгло и плоско приспос... |
| чул - чулът, чула, мн. чулове, (два) чула, м. Завивка, покривка за добитък. Метна чула върху изпотения кон. • Хубавият кон и под скъсан ... |
| кел - келът, кела, само ед., м. Кожно заболяване по окосмените части на човек и на някои животни, от което опадват космите. |
| кил - килът, кила, мн. килове, (два) кила, м. Спец. 1. Надлъжно поставена греда, която преминава по цялото дъно на плавателен съд. 2. До... |
| кула - мн. кули, ж. 1. Истор. Висока и тясна каменна сграда за отбрана и наблюдение при крепост в средновековието. 2. Тясна и висока сгра... |
| култ - култът, култа, мн. култове, (два) култа, м. 1. Религиозно почитане и служене на божество и свързаните с това ритуали. Култ на Апол... |
| акула - мн. акули.1. Голяма хищна морска риба.2. Прен. Алчен, ненаситен, безогледен човек. |
| скула - мн. скули, ж. Горната част на бузите върху издадените черепни кости под и встрани от очите. Високи скули. |
| окуляр - мн. окуляри, (два) окуляра, м. Част от оптически уред, обърната към наблюдаващия. |
| оракул - мн. оракули, (два) оракула, м. 1. Жрец, който предсказва бъдещето. 2. Човек, чиито думи се сбъдват; пророк. // прил. оракулски, ор... |
| кулиса - мн. кулиси, ж. Обикн. мн. Странични декори от черен плат на театрална сцена. • Зад кулисите. Тайно, скрито (действам). |
| пашкул - мн. пашкули, (два) пашкула, м. Плътна обвивка от нишки, изплитана от копринената буба, преди да се превърне в какавида, която се и... |