| Def - Намерени са 18 думи от търсенето |
|---|
| дефис - мн. дефиси, (два) дефиса, м. Спец. Малко тире, което се използва при писане на сложни думи, напр. заместник-директор, синьо-червен... |
| седеф - само ед. 1. Бяло лъскаво вещество от вътрешната част на някои мидени черупки. 2. Мънисто от такова вещество. 3. Растението седефче... |
| дефект - мн. дефекти, (два) дефекта, м. Нарушение в правилната структура на нещо; повреда, недостатък. Телевизорът няма дефекти, работи отл... |
| дефиле - мн. дефилета, ср. Тесен и дълбок планински пролом, оформен от движението на река. Искърско дефиле. |
| дефицит - само ед. 1. Спец. Превишение на разходите над приходите. Бюджетен дефицит. 2. Остър недостиг на нещо необходимо, породен от разлик... |
| седефен - седефена, седефено, мн. седефени, прил. 1. Който е направен от седеф (в 1 знач.). 2. Прен. Който е бял и лъскав като седеф. Седефе... |
| седефче - мн. седефчета, ср. Отровно растение с перести листа и тежка миризма. |
| дефилирам - дефилираш, несв. и св. Тържествено минавам; шествам, марширувам. Представители на страните, участващи в международното състезание,... |
| дефинирам - дефинираш, несв. и св.; какво. Давам дефиниция на нещо; определям. Дефинирам понятие. |
| дефиниция - мн. дефиниции, ж. Сбито определение или тълкуване на някакво понятие. Общоприета дефиниция за понятието "любов" няма. |
| дефанзивен - дефанзивна, дефанзивно, мн. дефанзивни, прил. Отбранителен, защитен. Дефанзивна игра. |
| дефлорация - мн. дефлорации, ж. Спец. В медицината — разкъсване на химена (девствената ципа), отнемане на девствеността; обезчестя-ване. |
| дефлорирам - дефлорираш, несв. и св. Спец. В медицината — извършвам дефлорация; обезчестявам. |
| деформация - мн. деформации, ж. 1. Промяна във формата или размерите на нещо; обезформя-не. 2. Спец. Изменение на формата и размерите на тяло п... |
| деформирам - деформираш, несв. и св.; какво. Извършвам деформация. — деформирам се. Променям формата или размерите си; търпя деформация. От дъл... |
| дефективен - дефективна, дефективно, мн. дефектвни, прил. Спец. 1. В медицината — който е с физически или психически дефекти. 2. В езикознаниет... |
| дефинитивен - дефинитивна, дефинитивно, мн. дефинитивни, прил. Определен, окончателен. Дефинитивна позиция. |
| дефектология - само ед. Педагогическа наука за развитието, възпитанието и обучението на деца с различни недостатъци. |