мн. щастливци, м. 1.Щастлив
човек. 2.Човек, на
когото е провървяло,
който е имал късмет да избегне нещо лошо.
Щастливците, които са останали живи, бяха още замаяни. Първите щастливци излязоха от изпитната зала. Беше сред щастливците, приети да следват право.