шумът, шума, мн. шумове, (два) шума, м. 1. Нестройни звукове, издавани при движение, при далечен говор, грохот и под. От улицата сс чуваше шум. 2. Спец. Звук с неопределен брой непериодични трептения. 3. Прен. Кавга, препирня. Какъв е този шум в стаята на децата? 4. Прен. Оживено обсъждане от много хора на нещо, което буди интерес. Излизането на книгата предизвика голям шум в писателските среди. • Вдигам шум. 1. Разгласявам. 2. Говоря много за себе си. • Много шум за нищо. Незаслужен интерес към нещо незначително.

странен или твърде остър ако чуеш насън, предстоят ти неприятности вкъщи. ако се събудиш след сънувания шум, нещата около тебе ще се променят към по-добро.

noise