трапът, трапа, мн. трапове и трапища, (два) трапа, м. 1. Естествена или специално изкопана дупка в земята. Копая трап. Пътят е осеян с трапища. 2. Всяка неравност върху гладка повърхност. Подът е на трапища. // същ. умал. трапче, мн. трапчета, ср. • Запълвам трапа. Разг. Грубо. Запълвам си гроба, умирам. • Прескачам трапа. Разг. Успявам да избегна смъртта.
Съновник: Трап
че прескачаш, ако сънуваш, ще избегнеш опасност, ще се измъкнеш невредим от трудна ситуация. корабен трап е знак за изпитание. ако паднеш в дълбок трап, чакай неприятности и загуби.