| телно - Намерени са 17 думи от търсенето |
|---|
| зрително - нареч. 1. Чрез зрението. Възприемали зрително. 2. Чрез образ, картина. Пресъздавам зрително. |
| желателно - нареч. Само за учтиво изискване за нещо. Желателно с да не закъснявате. |
| значително - нареч. Твърде; в голяма степен. Напредвам значително. |
| обезателно - нареч. Непременно, при всички случаи, задължително. Обезателно ми напомни за пътуването. |
| слабително - мн. слабителни, ср. Разг. Лекарство за ускоряване перисталтиката на червата. |
| включително - нареч.Заедно със; като се смята и; в това число и. |
| окончателно - нареч. Съвсем, напълно, завинаги. Те окончателно се разделиха. |
| очистително - мн. очистителни, ср. Лекарство или друго вещество, което прочиства стомаха и червата. Дадоха му очистително преди операцията. |
| повиквателно - мн. повиквателни, ср. Разг. Повиквателна заповед. |
| прилагателно - мн. прилагателни, ср. Спец. Част на речта, която означава признак, качество на предмет; прилагателно име. |
| разрешително - мн. разрешителни, ср. Документ, с който се позволява, разрешава нещо. Разрешително за сечене на дърва. |
| растителност - растителността, само ед., ж. 1. Всички растения по земята или в някоя местност; флора. Буйна растителност. Горска растителност. 2.... |
| следователно - нареч. Вследствие на това, от това следва, в резултат на това, в заключение, и така, затова, прочее, значи. Ние си прощаваме всичк... |
| отрезвително - само ед. Разг. Отделение в полицейска сграда, в която се задържат пияни хора. |
| позволително - мн. позволителни, ср. Писмен документ от упълномощена инстанция, който позволява на някое лице да направи нещо; разрешително. |
| съществително - мн. съществителни, ср. В граматиката — част на речта, която обозначава предмети. Конкретни и абстрактни съществителни. Род на съще... |
| забележителност - забележителността, мн. забележителности, ж. Обект в град, страна, който представлява интерес за посетители. Разглеждам забележител... |