сияеш, мин. св. сиях, мин. прич. сиял, несв. 1.
Излъчвам ярка светлина или
блестя с отразена светлина. Слънцето сияе. Прозорците сияят от
чистота. 2. Прен. Външният ми вид изразява силни положителни чувства — радост, любов, възхищение и др. Лицето и сияеше от обич. 3. Прен. Изпъквам, силно се отличавам от другите. Тя сияе сред момите със своята красота.