Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

руг - Намерени са 35 думи от търсенето
рог - рогът, рога, мн. рогове и рога, (два) рога, м. 1. Издължен костен израстък на черепа на някои животни. Рога на коза. 2. Издължено ...
руж - ружът, ружа, мн. ружове, (два) ружа, м. 1. Остар. Червило за устни. 2. Вещество за придаване руменина на бузите.
рус - руса, русо, мн. руси, прил. 1. За окосмяване на човек — който е със светъл, бледожълт цвят. Руса коса. 2. За човек — който е със с...
друг - друга, друго, мн. други, прил. 1. Не този, не посоченият, даденият, а различен или противоположен. Трябва ми друг човек, а не ти. ...
ругая - ругаеш, мин. св. ругах, мин. прич. ругал, несв.; кого. Изричам груби, обидни думи, изрази като знак за недоволство. Ругая го цял д...
струг - стругът, струга, мн. стругове, (два) струга, м. Машина за повърхностно стъргане на дърво или метал, при което се придава цилиндрич...
другар - другарят, другаря, мн. другари, м. 1. Човек, който е свързан с друг посредством обич, взаимно доверие, дружба; приятел. Той ми е д...
съпруг - мн. съпрузи, м. 1. Мъж по отношение на жената, с която е в брак. Моят съпруг е лекар. 2. Само мн. Семейна двойка, мъж и жена. // п...
другаде - нареч. На друго, различно място, не тук. Отивам да пея другаде. Бедата е другаде. Идвам от другаде.
задруга - мн. задруги, ж. 1. Сдружение за обща стопанска дейност на кооперативна основа. Задруга на майсторите на народни занаяти. 2. Истор....
съпруга - мн. съпруги, ж. Жена по отношение на мъжа, с когото е в брак.
обругая - обругаеш, мин. св. обругах, мин. прич. обругал, св. — вж. обругавам.
изругая - изругаеш, мин. св. изругах, мин. прич. изругал, св. — вж. изругавам.
наругая - наругаеш, мин. св. наругах, мин. прич. наругал, св. — вж. наругавам.
поругая - поругаеш, мин. св. поругах, мин. прич. поругал, св. — вж. поругавам.
ругатня - мн. ругатни, ж. Груб, обиден израз; хула, псувня, обида.
стругар - стругарят, стругаря, мн. стругари, м. Работник на струг. // прил. стругарски, стругарска, стругарско, мн. стругарски. // същ. стру...
хоругва - мн. хоругви, ж. Спец. Църковно знаме, с което се водят шествията при различни обреди.
другарка - мн. другарки, ж. Жена другар.
пъструга - мн. пъструги, ж. Вид риба от есетровите.
страници: 1 2
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: