Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

п----ник - Намерени са 19 думи от търсенето
пясъчник - мн. пясъчници, (два) пясъчника, м. Утаечна скала със зърниста структура и с остатъци от микроороганизми в нея. // прил. пясъчников...
палавник - мн. палавници, м. Палаво дете или младеж.
палешник - мн. палешници, (два) палешника, м. Остар. Желязна част от рало, която разравя земята; лемеж.
паметник - мн. паметници, (два) паметника, м. 1. Скулптурно или архитектурно произведение, издигнато в памет на някого или на нещо. Надгробен...
ператник - мн. ператници, (два) ператника, м. Диал. Голям котел, в който се топли вода за пране.
покаяник - мн. покаяници, м. Човек, който се покайва.
поразник - мн. поразници, м. Разг. Човек, който прави поразии, пакости, бели; пакостник, злосторник.
посланик - мн. посланици, м. 1. Човек, който представлява своята страна в чужда. 2. Пратеник, емисар. Посланик за мир. // прил. посланически,...
потайник - мн. потайници, м. Разг. Човек, който е потаен.
пратеник - мн. пратеници, м. Човек, който се праща с някаква мисия някъде. Специален пратеник на ООН. // прил. пратенически, пратеническа, пр...
подемник - мн. подемници, (два) подемника, м. Съоръжение за издигане на строителни материали; асансьор.
побойник - мн. побойници, м. Човек, който обича да се бие и често се бие. Детето расте голям побойник. // прил. побойнически, побойническа, п...
поборник - мн. поборници, м. 1. Истор. Борец за освобождение от турско робство. 2. Смел и настъпателен участник в обществения живот. Поборник...
покойник - мн. покойници, м. Умрял човек.
помощник - мн. помощници, м. Човек, който помага на някого. Способен и работлив помощник.
потисник - мн. потисници, м. Този, който потиска (в 1 знач.). // прил. потиснически, потисническа, потисническо, мн. потиснически. Потисничес...
просеник - мн. просеници, (два) просеника, м. Специален хляб от царевично брашно (рядко от просо). // прил. просеничен, просеничена, просенич...
пепелник - мн. пепелници, (два) пепелника, м. Съд за събиране на пепел. Остави угарката в пепелника.
приемник - мн. приемници, м. 1. Човек, който приема, наследява една работа от друг. 2. Спец. Кръстник.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: