само ед. Спец. 1. Дял от граматиката,
който изучава думите
като части на речта и техните форми и значения. 2.
Система от частите на речта, техните категории и формите на думите в
един език. Българска морфология. 3. Наука за строежа и формата на организмите и веществата. Морфология на минералите. Морфология на човека. // прил. морфологичен, морфологична, морфологично, мн. морфологични.