само ед. Спец. 1.
Свойство на някои тела да привличат железни предмети и да заемат
положение север — юг. 2. Съвкупност от магнитни явления.
Земен магнетизъм. 3. Дял от физиката, който изучава магнитните явления. // прил. магнетически, магнетическа, магнетическо, мн. магнетически. // прил. магнетичен, магнетична, магнетично, мн. магнетични.