лъкатушиш, мин. св. лъкатуших, мин.
прич. лъкатушил, несв. 1. За
река, път и др.
—
криволича,
извивам се по
зигзаг. Пътят лъкатуши по склоновете на планината. 2.
Движа се по зигзаг, криволича. Автобусът лъкатуши по планинския път. // прил. лъкатушен, лъкатушна, лъкатушно, мн. лъкатушни. Лъкатушна линия.