| къл - Намерени са 50 думи от търсенето |
|---|
| зъл - зла, зло, мн. зли, прил. 1. Който е злобен, лош по характер. 2. Който съдържа или изразява злоба. Зли думи. Зъл поглед. 3. Който е... |
| към - предлог. 1. Означава, че движението е отправено в някаква посока. Вървя към пощата. Пътувам към университета. 2. При абстрактни съ... |
| къс - къса, късо, мн. къси, прил. 1. Който не е голям на дължина. Къса пръчка. Къси крака. 2. Който е сбит, кратък. Къса почивка. Късо п... |
| кър - кърът, къра, мн. кърища, (два) къра, м. Разг. Ниви, ливади; поле. Ходя по къра. Работя на къра. // прил. кърски, кърска, кърско, м... |
| кът - кътът, къта, мн. кътове и кътища, (два) къта, м. 1. Запазено, обособено, уютно място в помещение, обикн. уредено за почивка или де... |
| къч - къчът, къча, мн. къчове. (два) къча, м. Задната част от тялото на кон, магаре. Удари го е камшика по къча. • Хвърлям къч. 1. Играя... |
| кол - колът, кола, мн. колове, (два) кола, м. 1. Дебел прът. Отсичам кол. Бия с кол. 2. Прът, заострен в единия край за забиване в земят... |
| кал - калта, само сд., ж. 1. Намекната от вода пръст по земната повърхност. Едва изгазих калта по улиците. 2. Остар. Смес от жълта пръст... |
| кел - келът, кела, само ед., м. Кожно заболяване по окосмените части на човек и на някои животни, от което опадват космите. |
| кил - килът, кила, мн. килове, (два) кила, м. Спец. 1. Надлъжно поставена греда, която преминава по цялото дъно на плавателен съд. 2. До... |
| акъл - мн. акъли, (два) акъла, м.Разг. Ум, разум. |
| кълн - кълнът, кълна, мн. кълнове, (два) кълна, м. 1. Израстък, който излиза от семе при прорастване. 2. Прен. Обикн. мн. Зачатъци, зараж... |
| вакъл - вакла, вакло, мн. вакли.1. За животно — който е с черно около очите. Вакло агънце.2. За човек — който е с черни очи; черноок. Вак... |
| кълбо - кълба и кълбета, ср. 1. Спец. В математиката — геометрично тяло, получено от въртенето на окръжност около диаметъра и; сфера. Обем... |
| кълва - кълвеш, мин. св. кълвах, мин. прич. кълвал, несв. 1. За птици — поемам храна с човката си. Пилетата кълват царевица. 2. Кого/какво... |
| кълка - мн. кълки, ж. Разг. Част от крака — между тялото и коляното; бедро. Пилешка кълка. |
| кълна - кълнеш, мин. св. клех и кълнах, мин. прич. клел и кълнал, несв.; кого/какво. Изричам проклятия. Кълна враговете си. Кълна лошото в... |
| кълня - кълниш, мин. св. кълних, мин. прич. кълнил, несв. 1. За зърно, семе — пускам кълнове, прораствам. Пшеницата вече кълни. 2. Прен. З... |
| кълча - кълчиш, мин. св. кълчих, мин. прич. кълчил, несв.; какво. Разг. Извивам, кърша ръцете си под влияние на силно чувство. Кълчи ръце ... |
| пъкъл - само ед. Лошата част на отвъдното, предназначена за грешници; ад, преизподня. |