| ика - Намерени са 391 думи от търсенето |
|---|
| ива - само ед. Тънка стегната ивица от двете страни на плат, получена при тъкане, която не се разнищва. |
| ида - идеш, мин. св. няма, мин. прич. няма, несв. 1. Идвам (в 1, 2, 3 и 4 знач.). 2. Разг. Отивам някъде. Ще ида до магазина за хляб. — ... |
| ока - мн. оки, ж. Остар. Мярка за тежина, равна на 1225 или 1283 грама. |
| яка - мн. яки, ж. Част от дреха, която е прикрепена към вратната извивка или е продължение на реверите. Плетена яка. Бяла яка. Шал яка. ... |
| пика - мн. пики, ж. 1. Вид копие. 2. Карта за игра с черен знак, който изобразява връх на копие. Дама пика. |
| викам - викаш, несв.1. Издавам вик/викове; крещя. Чуваш ли, някой вика. Защо викаш?2. Говоря високо. Не викай, говори по-спокойно, не съм ... |
| етика - само ед. 1. Учение за морала, за неговото развитие, принципи и норми. 2. Съвкупност от норми и правила на поведение; морал. Трябва... |
| клика - мн. клики, ж. Групировка от силни на деня хора, обединени от користни цели; шайка. Срещу тяхната клика никой не може да излезе. |
| никак - отриц. нареч. 1. Ни най-малко. Никак не обичам да пътувам сама. 2. В никакъв случай, по никакъв начин. Никак не става. Никак не мо... |
| осика - мн. осики, ж. Вид дърво — трепетлика. // прил. осиков, осикова, осиково, мн. осикови. |
| пикая - пикаеш, мин. св. пиках, мин. прич. пикал, несв. Изхвърлям отделената от бъбреците течност; уринирам. • Да ти пикая на (нещо). Жарг... |
| тикам - тикаш, несв. 1. Какво/кого. Движа, карам да върви, като бутам, тласкам, натискам. Тикам количка с бебе. Тикам кола. Тикам го пред ... |
| улика - мн. улики, ж. Спец. В правото — предмет, белег, следа като основание за обвинение. Срещу него няма улики. |
| антика - мн. антики.Старинен ценен или рядък предмет. |
| бликам - бликаш, несв.1. Откъде/от какво. За течност — изтичам, изливам се със силя от отвор; извирам, шуртя. От дупката започна да блика м... |
| борика - мн. борики.Бор. |
| батика - (мал. batika)Худ. Вид ръчна живопис върху копринен плат. |
| готика - само ед.Средновековен архитектурен стил в Западна Европа, който се характеризира с островърхи кули, арки, сводове и с изобилие на ... |
| диканя - мн. дикани, ж. Истор. Дървен земеделски уред, използван в миналото за вършеене на харман, който се тегли от кон. |
| еврика - междум. За израз на радост от щастливо хрумване, неочаквано откритие. |